Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Лорн въздъхна.
— Магьоснице, моля продължете.
— Появата на Хрътката бе предизвикана съвсем случайно — каза Татърсейл, като стрелна с поглед Тайсхрен. — Четях от Драконовата си колода и се натъкнах на картата на Хрътката. Както става с всички адепти, стори ми се, че изображението е донякъде одушевено. Когато се съсредоточих изцяло, имах чувството, че… — тя се окашля — все едно, че се отвори портал, сътворен изцяло от другата страна на тази карта — от самия Върховен дом Сянка. — Тя вдигна ръце и загледа Върховния маг. — Възможно ли е? Властта на Сянка е нова между Домовете, пълната й сила все още не се е изявила. Е, все едно дали е било портал, или цепнатина в тъканта — Хрътката Джиър се появи.
— Защо тогава — запита Тайсхрен — се е появила на улицата? Защо не направо в стаята ти?
Татърсейл се усмихна.
— Мога да предположа.
— Направете го, моля — каза адюнктата.
— Из стаята си имам прегради — каза Татърсейл. — Най-вътрешната е Върховен Тир.
При тези думи Тайсхрен се сепна, явно изненадан.
— Такива прегради — продължи Татърсейл — предизвикват течение, прилив на енергия, която напира и се отдръпва много бързо, като сърце със силно учестен пулс. Подозирам, че тези прегради са били достатъчни, за да отхвърлят Хрътката от непосредствената ми зона, тъй като в преходното си състояние — по средата между своя свят и нашия — Хрътката не е могла да изяви изцяло силата си. Но след като е пристигнала, вече можеше и го направи.
— Как успя да отблъснеш Хрътка на Сянката? — попита Тайсхрен.
— Късмет — без колебание отвърна Татърсейл. Отговорът й увисна във въздуха и на Ток му се стори, че всички забравиха за храната си.
— С други думи — бавно заговори Лорн, — вярвате, че се е намесил Опонн.
— Да.
— Защо?
Татърсейл се изсмя.
— Ако можех да отгатна това, адюнкта, щях да съм щастлива жена. Но засега — тя отново стана сериозна, — изглежда, че сме използвани. Самата империя е превърната в пионка.
— Има ли изход? — попита Дужек и ръмженето му стресна всички.
Татърсейл сви рамене.
— Ако има, той е в Даруджистан, защото точно там е съсредоточен гамбитът на Опонн. Забележете, Върховен юмрук, въвличането ни в Даруджистан може да се окаже точно това, което се стреми да постигне Опонн.
Ток се отпусна в стола си и почеса разсеяно раната. Подозираше, че тук има нещо повече, въпреки че не можеше да намери източника на подозрението си. Почеса се по-силно. Татърсейл можеше да бъде извратлива, когато поискаше; във версията й се долавяше простота. Най-добрите лъжи обикновено са прости. Магьосницата умело бе отклонила вниманието от случката към нейните бъдещи последствия. Беше накарала всички да престанат да мислят за самата нея и колкото повече се ускоряваха мислите им, толкова по-далече зад гърба си оставяха съмненията си към нея.
Наблюдаваше я как гледа другите и бе единственият, забелязал триумфа и облекчението в очите й, когато заговори Лорн.
— Опонн не е първият бог, който се стреми да манипулира империята на Малаз — каза адюнктата. — Други не са успявали, излизали са си окървавени от подобни игри. Този неприятен урок Опонн не го е научил — както и Сенкотрон, между другото. — Въздъхна дълбоко. — Татърсейл, каквито и противоречия да имаш с Върховния маг, необходимо е, не, жизненоважно е да се потрудите заедно да разкриете подробностите около намесата на Опонн. Междувременно Върховен юмрук Дужек ще продължи да подготвя легиона си за поход, както и да укрепва властта ни в Пейл. Колкото до мен, аз скоро ще напусна града. Бъдете сигурни, мисията ми преследва същите цели като вашата. Накрая — тя се обърна към Ток — бих искала да чуя преценката на Нокътя за споделените тук неща.
Той се сепна. Беше приел ролята, която тя очакваше от него, без дори да го е осъзнал. Изправи гръб и погледна Татърсейл. Сега тя изглеждаше нервна, свила ръце под масата. Ток изчака, докато погледите им се срещнат, преди да се обърне към адюнктата.
— Доколкото тя самата разбира, магьосницата говори истината — заяви той. — Разсъжденията й бяха искрени, въпреки че съм невежа в областта на магията и нейната динамика. Може би Върховният маг Тайсхрен ще коментира това.
Лорн изглеждаше леко разочарована от преценката на Ток, но все пак кимна и каза:
— Приема се. Върховен маг?
Тайсхрен издиша бавно.
— Разсъждението й беше солидно.
Ток напълни отново бокала си. Първото блюдо беше прибрано почти недокоснато, но върху второто всички се съсредоточиха и разговорът замря. Ток се хранеше бавно, като избягваше погледа на Татърсейл, макар да го усещаше от време на време върху себе си. Зачуди се на собственото си поведение: заблуждаването на адюнктата на императрицата, на Върховния маг и на Върховния юмрук с един удар изглеждаше безразсъдно, ако не и самоубийствено. А основанията да го направи не бяха съвсем рационални, което го правеше още по-смущаващо.