Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Тя забеляза, че Паран се бори с нещо, сякаш се мъчеше да надвие всичките си инстинкти. Татърсейл се опря с ръка на дрешника и зачака. Щом погледите им се срещнаха, затаи дъх.
— Канеше се да ми кажеш нещо — промълви тя. Сърцето й заби много бързо и тя усети как тялото й откликна сякаш само. Значението на онова, което видя в очите му, беше съвсем ясно.
— Зная нещо за мисията на адюнктата — каза той. — Аз трябваше да бъда нейната свръзка в Даруджистан.
Каквото и да се беше породило между двамата, се разсипа изведнъж, щом Татърсейл присви очи и лицето й потъмня от гняв.
— Тя заминава за Даруджистан, нали? И двамата трябва да се погрижите за дълго чаканото премахване на Мостоваците. Двамата би трябвало да успеете да убиете Уискиджак, да избиете взвода му отвътре.
— Не! — Паран пристъпи към нея, но ръката на Татърсейл се изпъна напред, с дланта навън, и той замръзна. — Чакай — прошепна той. — Изслушай ме, преди да си направила нещо глупаво.
Тирският й Лабиринт закипя в ръката й, жаден да бъде пуснат на воля.
— Защо? Проклет да е Опонн, че позволих да оживееш!
— Татърсейл, моля те!
Тя се намръщи.
— Говори.
Паран отстъпи към близкия стол, вдигнал ръце встрани. Седна и я погледна.
— Задръж ръцете си така — заповяда Татърсейл. — Да не си посегнал към меча.
— Това беше лична мисия на адюнктата, от самото начало. Преди три години бях назначен в Итко Кан, офицерския корпус. Един ден всички войници бяха изкарани и поведени към един участък от крайбрежния път. — Ръцете на Паран затрепериха, мускулите на лицето му се стегнаха. — Не би повярвала какво видяхме там.
Тя си спомни за Бързия Бен и разказа на Калам.
— Клане. Цял ескадрон кавалерия.
На лицето на Паран се изписа объркване.
— Откъде знаеш?
— Продължавай, капитане — процеди тя през зъби.
— Адюнкта Лорн дойде от столицата и пое разследването. Предположи, че избиването е било… отвличащ ход. Започнахме по една следа. Не беше ясна, поне отначало. Магьоснице, мога ли да си отпусна ръцете?
— Бавно. На облегалките на стола.
Той въздъхна благодарно и отпусна разтрепераните си ръце, както му наредиха.
— Все едно, адюнктата е убедена, че едно момиче е отвлечено. Обсебено е от бог.
— Кой бог?
Паран направи физиономия.
— Е, хайде, щом знаеш за клането, толкова ли е трудно да се сетиш? Ескадронът беше избит от Хрътки на Сянката. Кой бог? Добре, хрумва ми Сенкотрон — каза той саркастично. — Адюнктата е убедена, че е бил замесен Сенкотрон, но богът, който е обсебил момичето, е Въжето — друго име за него не знам — Покровителят на убийците, спътникът на Сенкотрон.
Татърсейл отпусна ръката си. Беше освободила Лабиринта преди минута, след като бе започнал да напира силно и се бе уплашила, че няма да й стигне силата да го задържи повече.
— И сте открили кое е момичето — промълви тя.
— Да!
— И името й е Сори.
— Значи го знаеш — каза Паран и се отпусна в стола си. — Което означава, че го знае и Уискиджак, иначе кой друг би могъл да ти го каже? — Погледна я с помръкнало лице. — Сега вече съм много объркан.
— Не си само ти — каза Татърсейл. — Значи всичко това — пристигането ти, идването на адюнктата — всичко това е било само заради едно момиче? — Тя поклати глава. — Не е достатъчно. Не може да е достатъчно, капитане.
— Това е всичко, което знам, Татърсейл.
Тя го изгледа за миг.
— Вярвам ти. Кажи ми какви са подробностите в мисията на адюнктата.
— Не знам — отвърна Паран и вдигна ръце. — Просто аз бях този, когото успя да намери, и това, че съм във взвода, щеше да я доведе до момичето.
— Адюнктата има много дарби — каза Татърсейл. — Макар да е пълната противоположност на магьосничеството, напълно е възможно да се е свързала с теб, особено след като си бил в компанията й последните две години.
— Защо тогава не нахлу през вратата ти?
Очите на Татърсейл се бяха спрели на накитите, оставени върху дрешника.
— Опонн е разкъсал връзката, капитане.
— Не ми харесва мисълта, че съм сменил едни окови с други — изръмжа Паран.
— Тук има нещо повече — настоя Татърсейл — повече към себе си, отколкото към капитана. — Лорн води със себе си Т’лан Имасс.
Паран я изгледа сепнато.
— Засуканите намеци на Хеърлок — обясни тя. — Убедена съм, че тази мисъл е двупосочна. Да бъде убита Сори — да, но също така да бъде убит Уискиджак и неговият взвод. Този Т’лан нямаше да е замесен, ако планът й засягаше само теб. Нейният отатаралски меч е достатъчен да унищожи Сори и вероятно да убие Въжето също така, при условие, че той е обсебил момичето.