Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Разбира се — каза тя и свали ръката си от меча. — Моля, влезте, магьоснице Татърсейл, и вечеряйте с нас.
Спокойният й глас подсказа на Ток, че думите й изобщо не са покана — и това го ужаси, разтърси го до дъното на душата. Озърна се бързо и се увери, че подобна е реакцията на Тайсхрен и Дужек, въпреки че последният го прикри.
Татърсейл определено изглеждаше зле, но кимна колебливо в отговор на поканата на адюнктата.
Ток посегна за гарафата и за бокал и пристъпи към магьосницата.
— Аз съм Ток-младши — представи се той с усмивка, — а вие се нуждаете от питие. — Напълни чашата и й я подаде. — Често, когато спираме на лагер в поход, съм ви виждал как мъкнете пътния си гардероб. Сега най-сетне виждам какво е имало в него. Магьоснице, вие сте великолепна гледка.
В погледа на Татърсейл просветна благодарност. Тя вдигна вежда.
— Не си бях давала сметка, че пътният ми гардероб привлича толкова внимание.
Ток се ухили.
— Боя се, че с него дадохте повод за една широко разпространена шега във Втора. При всяка изненада — било то засада или неочакван сблъсък — врагът неизменно излиза от вашия гардероб, магьоснице.
Дужек се изсмя.
— Често съм се чудил откъде ли идва тази фраза, чувал съм я много пъти — дори от офицерите ми.
Атмосферата в трапезарията донякъде се разведри; въпреки че подмолните течения продължаваха да кипят, те като че ли останаха единствено между Татърсейл и Върховния маг. Магьосницата извръщаше поглед към Лорн всеки път, щом адюнктата отклонеше вниманието си другаде, и Ток долавяше в този поглед състрадание, от което почитта му към нея ставаше още по-голяма. На нейно място всеки поглед, който хвърляше към Лорн, щеше да е изпълнен със страх. А доколкото между Татърсейл и Тайсхрен съществуваше опасност да избухне буря, то тя като че ли бе породена от различия в мненията, подсилени от взаимно подозрение; не изглеждаше нищо лично.
Но от друга страна, прецени Ток, може би увереното присъствие на Дужек осигуряваше спокойствието на вечерта. Баща му беше говорил много пъти за Дужек, като за човек, който никога не губи чувството си за такт с безвластните или по-малко властните хора. В отношенията си с първите той никога не криеше дребните си лични слабости; а колкото до вторите, имаше безпогрешно око, с чиято помощ отрязваше личната амбиция с прецизността на хирург, махащ загнила плът, и оставяше на нейно място човек, който се отнася с доверието и искреността като с неща, дадени от само себе си.
Докато наблюдаваше търпеливото и добродушно съгласие, с което Дужек се държеше с останалите присъстващи, включително и с него самия, както и със слугите, които поднасяха блюдата, Ток бе поразен от мисълта, че мъжът пред него не се различава много от онзи, когото Ток-старши бе наричал свой приятел. И това дълбоко го впечатли, особено след като знаеше за цялата тежест, стоварена на плещите на Върховния юмрук.
Щом се разположиха обаче и бе поднесено първото блюдо, тази, която взе нещата в ръцете си, беше адюнкта Лорн. Дужек й отстъпи без дума или жест, явно убеден, че инцидентът отпреди малко е приключил, поне що се отнася до адюнктата.
Лорн се обърна към Татърсейл със същия необикновено спокоен тон.
— Магьоснице, позволете ми да изразя поздравленията си, че сте победила Хрътка на Сянката, както и за бързото ви възстановяване. Зная, че Тайсхрен ви е разпитал за този инцидент, но бих искала да чуя разказа ви пряко от вас.
Татърсейл постави бокала си на масата и сведе поглед към блюдото си, преди да срещне спокойните очи на адюнктата.
— Както може би ви е обяснил Върховният маг, вече е ясно, че боговете са се намесили в битката. В частност, намесили са се в плановете на империята за Даруджистан…
Ток бързо се надигна от стола си.
— Вярвам — заговори той, — че е редно да ви помоля за извинение, тъй като това, което ще обсъждате, надвишава…
— Седнете, Ток-младши — заповяда Лорн. — Тук вие сте представителят на Нокътя и като такъв носите отговорността да говорите от негово име.
— Нима?
— Да.
Ток бавно си седна.
— Моля, продължете, магьоснице.
Татърсейл кимна.
— В този гамбит централната фигура е Опонн. Началният ход на Близнаците шегаджии е предизвикал вълни — сигурна съм, че Върховният маг ще се съгласи с това — и по този начин е привлякъл вниманието на други богове.
— Сенкотрон — каза Лорн. И погледна към Тайсхрен.
Върховният маг се съгласи.
— Би могло да се очаква подобно нещо. Аз обаче не долових никакви признаци за внимание на Сенкотрон към нас, въпреки че старателно проучих тази възможност след нападението на Хрътката.