Град от кости

— Той е мерзавец. — Гласът на Клеъри беше горчив. — Нали го чу. Не искал да застава на пътя на Валънтайн. Дори и заради майка ми.

— Но точно това е… — Прекъсна го продължителен отекващ звън. Някъде заби камбана. — Полунощ — каза Джейс, като пусна ножа. Той се изправи на крака, като й подаде ръка да се изправи до него. Пръстите му леко лепнеха от ябълката. — Гледай сега.

Погледът му бе прикован в зеления храст, до който бяха седели, целият обсипан със затворени, блестящи пъпки. Тя понечи да го попита какво да гледа, но той й даде знак с ръка да мълчи. Очите му блестяха.

— Чакай — каза той.

Листата на храста висяха тихи и неподвижни. Изведнъж една от плътно затворените пъпки започна да трепти. Тя удвои размера си и се пукна. Всичко стана като на забързан кадър от филм за цъфтежа на цветята: нежните зелени чашелистчета се разтвориха и освободиха свитите вътре венчелистчета. Те бяха посипани със златист прашец, лек като пудра.

— О! — рече Клеъри и вдигна поглед, видя, че и Джейс я гледа. — Всяка нощ ли цъфтят?

— Само в полунощ — каза той. — Честит рожден ден, Клариса Фрей.

Чувстваше се странно трогната.

— Благодаря.

— Имам нещо за теб — каза той. Бръкна в джоба си и извади нещо, което притисна в ръката й. Това беше някакъв сив камък, леко грапав, позагладен на места.

— Охо — рече Клеъри, като го повъртя между пръстите си. — Знаеш ли, когато момичетата кажат, че искат голям камък, нямат предвид, сещаш се, голям камък в буквалния смисъл.

— Много смешно, шегаджийка такава. Това не е точно камък. Всички ловци на сенки имат камък-руна с магическа светлина.

— О! — Тя погледна отново камъка, вече с интерес, и обви пръсти около него, както бе видяла да прави Джейс в мазето на вампирския хотел. Може би само й се струваше, ала тя видя през пръстите си блещукането на светлина.

— Това ще ти свети дори и на най-тъмното място на този или който и да е друг свят — каза Джейс.

Тя го пъхна в джоба си.

— Добре, благодаря. Много мило от твоя страна, че си ми приготвил подарък. — Напрежението помежду им сякаш я притискаше като влажен въздух. — По-хубаво е от къпане в спагети.

Той рече мрачно:

— Ако издадеш на някого тази толкова лична информация, ще бъда принуден да те убия.

— Добре, когато аз бях на пет, исках майка ми да ме пусне да се въртя в сушилнята с дрехите — каза Клеъри. — Разликата е, че тя не ми позволи.

— Може би защото въртенето в сушилнята не е безопасно — отбеляза Джейс, — докато спагетите рядко могат да бъдат опасни. Освен ако не ги приготвя Изабел.

Венчелистчетата на среднощното цвете започнаха да капят. Те падаха на земята, като проблясваха в сребърни отблясъци.

— Когато бях на дванайсет, исках да си направя татуировка — каза Клеъри. — Мама и това не ми позволи.