Ужас [bg]

Томас Бланки не беше естественик, но почти целия си живот беше прекарал в Арктика, служейки като моряк или ледови лоцман при американските китоловци, когато кралският флот нямаше нужда от него, и познаваше полярните области по-добре от всеки друг участник в експедицията. Макар този район да му беше непознат — доколкото му беше известно, досега никой кораб не беше стигал толкова на юг от протока Ланкастър и толкова близо до Земята на крал Уилям, нито беше плавал толкова на запад от полуостров Бутия, — ужасните климатични условия на Арктика му бяха познати толкова добре, колкото и лятото в Кент, където се беше родил.

Всъщност дори по-добре, осъзна Бланки. Почти двайсет години той не беше виждал лятото в Кент.

Снежната вихрушка, която бушуваше тази вечер, му беше позната, както и твърдата повърхност на леда, върховете на глетчерите и грохотът на торосите, които изтласкваха горкия „Ужас“ все по-високо върху платформа от лед, докато изцеждаха капка по капка живота му. Колегата на Бланки от „Еребус“, Джеймс Рийд, когото Бланки дълбоко уважаваше, му беше съобщил днес, след странното неделно богослужение, че старият флагман няма да издържи още дълго. Освен че дневният му разход на въглища беше съкратен още повече, отколкото на отслабващия „Ужас“, ледът беше сграбчил кораба на сър Джон в много по-здрава прегръдка още преди година, когато бяха заседнали в сегашното си положение.

Рийд му беше съобщил шепнешком, че тъй като кърмата на „Еребус“ е потънала по-дълбоко в леда — за разлика от „Ужас“, който бе наклонен с носа напред, — постоянният натиск на леда върху флагмана на сър Джон е доста по-силен и нараства значително по-бързо, изтласквайки скърцащия и стенещ кораб все по-нависоко над повърхността на замръзналото море. Рулят вече бил разцепен, а килът бил повреден до такава степен, че можел да бъде ремонтиран само на сух док. Кърмовата обшивка била изкъртена — в кърмовия отсек на трюма, където температурата била паднала с десет градуса, вече имало три фута замръзнала вода и само торбите с пясък и шлюзовете успявали да попречат на кишата да залее котелното, — а дебелите дъбови греди, прослужили не едно десетилетие във военно и в мирно време, се били нацепили. Още по-лошо било, че паяжината от железни обкови, монтирана през 1845 година, за да направи „Еребус“ по-устойчив на леда, сега непрекъснато стенела под ужасния натиск. От време на време местата, където се съединяват по-малките подпори, поддавали под ужасното налягане със звука на оръдеен изстрел. Твърде често това се случвало през нощта и мъжете скачали в хамаците си, установявали откъде идва експлозията и с тихи проклятия отново си лягали да спят. Капитан Фицджеймс слизал долу с някои от офицерите си, за да проведе обичайното разследване. По-дебелите скоби щели да издържат, беше казал Рийд, но щели да разкъсат деформираната дъбова и желязна обшивка на кораба. Когато това се случело, корабът щял да потъне въпреки леда.