Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Всъщност не това беше причината да съм тук — работех на свободна практика. Колкото до това, че ФБР е бавачката на Борис, между Бюрото и ЦРУ често имаше несъгласия относно програмата за установяване на бивши съветски граждани. Понякога ставаше въпрос просто за дребни спънки, друг път — за безразличие от страна на ФБР. Борис нямаше никаква стойност за Бюрото и сега се намираше във висящо положение. Но ако някой от ЦРУ или ФБР си дадеше сметка, че Борис Корсаков е станал примамка за Лъва, веднага щяха да цъфнат тук. Както винаги, проблемът със системата беше в лошата комуникация, защитните стени между агенциите и лоша институционна памет. Благодарение на това Джон Кори можеше да хапва мариновано цвекло с Борис Корсаков. Или… може би ФБР и ЦРУ вече се бяха заели с това и половината от клиентелата на „Светлана“ бяха федерални агенти, които — за разлика от мен — не казваха на Борис, че Халил може да му дойде на гости. Е, съвсем скоро щях да разбера дали посещението ми тук е било записано от някой колега.
— Надявам се, че нежеланието ми да стана стръв, както се изрази, няма да бъде използвано срещу мен — каза Борис.
— Разбира се, че не. Ние защитаваме всички граждани… а бе, ти гражданин ли си?
— Не.
— Ох, ами тогава… по дяволите…
— Но имам американски паспорт.
— Аз също. Май няма да е зле двамата с теб да заминем за Москва с жена ти.
— Предпочитам да съм в Ню Йорк с Асад Халил, отколкото в Москва с жена си — уведоми ме той.
Пропуснах това покрай ушите си и го уверих:
— Дори да не искаш да играеш ролята на стръв, можем да ти измислим някаква защита.
Той имаше друга идея.
— Знаеш ли, тук съм в пълна безопасност и нямам намерение да напускам това място… докато Халил не бъде убит, заловен или не избяга… така че не съм сигурен, че се нуждая от охраната ви. Всъщност плащам доста солидна сума за собствената си защита.
В думите му имаше подтекст и си помислих, че Борис си дава сметка, че не иска от НЙПУ или ФБР да се мотаят из „Светлана“ по куп причини, било то основателни или не чак толкова.
Хрумна ми също, че Борис стига до някои от заключенията, до които бях стигнал и аз — той също искаше да убие Асад Халил без участието на полицията или ФБР. И неговите причини минаваха отвъд моето просто желание за отмъщение и намиране на така желания покой. Заподозрях, че Борис иска смъртта му, защото Асад Халил знае прекалено много за него. И онова, което знаеше, можеше и да не съответства на онова, което Борис вече бе казал на ЦРУ преди три години — че не е знаел, че Халил ще дойде в Съединените дати, за да убива американски пилоти например. Ето защо не искаше Халил да бъде заловен жив и разпитан от ФБР и ЦРУ. Борис нямаше да е първият беглец негражданин, върнат в старата си родина. Всички тези предположения може и да бяха погрешни, но определено имаше някаква причина Борис да иска пръв да се добере до Халил.
Може би другата причина беше наградата, за която сигурно беше чувал.
— За залавянето на Халил, било то жив или мъртъв, има награда от един милион долара — казах. — Знаеше ли го?
— Предположих — отвърна той. — Не са много пари точно за него… но аз не мисля да го залавям… казах, че смятам да се защитя.
— Стига, Борис. Знам какво си мислиш. Че ако някой може да залови или убие Асад Халил, това си ти.
Той не отговори.
— Само не ставай твърде самонадеян — посъветвах го. — Халил не е прекарал последните три години във въртене на нощен клуб и пиене на водка.
Това го раздразни, както си и знаех. Той се наведе към мен.
— Не се страхувам от него. Аз го научих на всичко, което знае. И няма да е зле, ако успея да му преподам един последен урок.
— Ох, започна се. Ти си научил онзи млад кретен на всичко, което знае, и все още можеш да му нариташ задника.
Борис не отговори.
— Е, ще предам заявлението ти, че не желаеш охрана. Твое право е да откажеш полицейска защита и определено не си длъжен да играеш ролята на примамка — казах му официално. — Но не можеш да попречиш да наблюдават имота ти, нито движението ти. — И добавих: — Все пак би било по-лесно и по-добре за всички, ако ни сътрудничиш и действаме координирано.
— Имам… бивши колеги, на които имам доверие, че ще ми помагат и ще ме защитят.
— Имаш предвид стари пушки от КГБ, които знаят как да се справят с изроди като Халил и какво да правят с него в задната стаичка, след като го пипнат ли?
Борис отново запали цигара.
— Без коментар.