Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ако някак успееш да го заловиш жив, обади се най-напред на мен.
— Щом настояваш.
Борис явно губеше желание за разговори и беше време да си тръгвам. Следващото, което трябваше да направя, бе да докладвам за тази среща на Уолш и Парези. Можеше да ми се размине с това, което бях направил дотук — ченгетата и агентите често правят нещо, без да казват на шефа си всичко, което са намислили. Но ако не направиш бърз и пълен доклад за нещо такова, загазваш здравата.
От друга страна… не трябваше дори да съм тук. Така де, Уолш май съвсем ясно се бе изразил за ограничените ми задължения и право на движение, както и че трябва да нося проследяващото устройство. Друга причина да не докладвам бе, че двамата с Борис като че ли бяхме на едно мнение по въпроса. Халил не трябваше да бъде задържан — а убит.
Изправих се и казах:
— Утре можем да поговорим още.
Борис сякаш не ме чу. Беше потънал в размисъл.
Както вече казах, Борис не беше глупак и навремето беше играл далеч по-опасни, коварни и сложни игри от тази. А определено си личеше, че кагебейският му ум е буден и работи. Не се съмнявах, че се е заинтересувал и се вълнува, че отново се връща към стария бизнес. Погледна ме.
— Някой знае ли, че си тук?
„Ами, Вероника знае. Виктор. Ти“. Това не беше въпросът, който исках да чуя. И имах добър, силен отговор.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че знаеш какво искам да кажа. Защо си сам?
— Защото работя сам. Като Джеймс Бонд.
Борис поклати глава.
— С теб би трябвало да има и агент на ФБР. Не искам да покажа неуважение, Кори, но ти си полицейски детектив, както ми беше казано преди три години. Къде е партньорът ти от ФБР?
— На бара.
— Не. Мисля, че сам си се заел с този проблем, и ми се струва, че разбирам защо.
— Мисли каквото си искаш. Утре ще се върна с хората си.
Той се замисли, после ме погледна и рече:
— Дай ми седмица. Дай седмица на себе си. Мисля, че един от нас ще реши проблема по начин, който е най-добър за нас.
Естествено, отговорих:
— Не става дума за нас. А за закона, справедливостта и националната сигурност.
Борис отново поклати глава.
— Не. Става дума точно за нас.
Не исках да задълбавам в темата, така че я смених.
— Имаш визитката ми. Трябват ми и твоите телефони.
Той извади картичка и химикалка от вътрешния си джоб, написа номерата и ми я подаде.
— Моля, дръж ме в течение.
Извадих снимката на Халил и му я връчих.
— Да опресниш паметта си.
Той я взе, без да я поглежда.
— Паметта ми не се нуждае от опресняване.
— Е, тогава я размножи и я раздай на хората си.
— Да, благодаря. Между другото, много го бива да променя външния си вид.
— Точно така. И снимката е правена преди три години, макар да имам информация, че изглежда по същия начин. Пък и очите никога не се променят.
Борис погледна снимката.
— Да… тези очи.
Тръгнах към вратата и казах:
— И сам ще се оправя.
— Боя се, че не. — Борис стана, отиде до телефона, включи интеркома и каза нещо на руски, след което се обърна към мен. — Искам да ти задам въпрос, който може да се окаже важен и за двама ни.
Обичам важни за мен въпроси, така че отговорих:
— Давай.
— Имаш ли представа дали Халил действа сам или работи за либийското разузнаване, или може би за някоя друга група?
— Защо питаш?
— Ами защото това определено би трябвало да се отрази на неговите… възможности. На способността му да открие онова, което трябва да знае за нас. И вероятно би трябвало да се отрази и на мисията му.
— Ясно. Е, не мога да отговоря директно на този въпрос, но ще кажа, че изглежда, разполага с помощ.
Борис кимна.
— В такъв случай можеш да си сигурен, че ще направи нещо различно от миналия път.
— Не схващам накъде биеш, Борис.
Той ме погледна.
— Ще взриви бомба. Или може би ще бъде биологична атака. Антракс. Или химическо оръжие. Може би нервнопаралитичен газ.
— Мислиш ли?
— Да. Трябва да се отплати на онези, които му помагат в личното му отмъщение. Не си ли се замислял за това?
— Мина ми през ума — признах аз. — Но съм сигурен, че това няма да се случи, преди да си е уредил сметките с теб и мен.
— Ясно. — Нямам навик да дискутирам подобни неща с хора като Борис, но той имаше опит с Халил и навремето бе работил в този бизнес, така че му казах: — Помисли върху това и ми кажи до какви изводи си стигнал.