Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Почтено ви подавам • ръка и нека трима
да яхнем в път обратен • към вашата родина.
Ще ви съпътствам вярно • или в двубой ще падна
така ще позабравя • скръбта си безотрадна.“
Отново Хаген рече: • „Недейте настоява!
Нередно е да плъзне • за нас мълва такава
как двама храбри воини • без бой са се предали,
кога пред Хилдебранд и • пред вас се озовали.“
„Витязе Хаген“ — вметна • и Хилдебранд, — „когато
примирие вам някой • предлага най-сърцато
тъй както господарят, • то редно е навреме
спогодбата почтена • от вас да се приеме.“
„Приел я бих, наместо“ — • отвърна нему Хаген —
„позорно да избягам • от залата посрамен
тъй както, Хилдебранде, • днес сторихте го вие.
Очаквал съм юнакът • с противник да се бие.“
„Защо ме вий корите?“ — • запита ветерана. —
„Та кой юнак до щита • край Васкенщайн остана,
наместо да се бие • с испанеца Валтари?
Затуй и днес сте гузен • пред мъртвите другари.“
Теодерих възпря ги: • „Не иде смели воини
да бълват като баби • тук хули недостойни.
Не разрешавам вече • на Хилдебранд да спори,
че мен, изгнаник, нови • тревожат ме раздори.“
Подир додаде: „Искам • да знам, юнако Хаген,
какво вий доверихте • на Гунтер, цар прославен,
когато ме съзряхте • пред вас въоръжен?
Не чух ли, че готов за • двубой били сте с мен?“
„Не го отричам“ — Хаген • тогава продължи —
„и с меча нибелунгски, • дордето издържи,
ще ви нанасям удар • след удар разгневен,
че рекохте да станем • вам пленници в тоз ден!“
Дочувайки на Хаген • намярата зловеща,
Теодерих повдигна • веднага щит насреща.
По стълбите надолу • как ловко Хаген скочи
и меча Балмунг как към • веронеца насочи!
Теодерих усети, • че яростно го мрази
юнакът смел, и почна • изкусно да се пази
веронският владетел • от удари безброй.
Известен беше нему • тоз рицар и герой.
И Балмунг, страховит меч, • със сила бе могъща,
но смогваше и кралят • на удар да отвръща,
дорде успя врага си • да победи в отбрана —
на Хаген той нанесе • дълбока, тежка рана.
Теодерих разсъди: • „От битки изнурен е.
Погубя ли го, няма • да бъде чест за мене.
Ще го пленя аз, стига • с ръце да го надвия.“
И туй му се удаде, • но не без мъчнотия.
Витяз с огромна сила, • той щита си остави
и рицаря от Троне • обзе с ръце корави.
Така биде надмогнат • храбрецът най-накрая.
Това накара Гунтер • съвсем да се отчая.
Теодерих завърза • пленения отзаде,
при хунската царица • отиде и предаде
най-смелия юнак, що • достойно носил меч е.
След скърбите безкрайни • тя радостна бе вече.
Доволна поклони се • Кримхилда пред витяза.
„Благословен бъдете • завинаги!“ — тя каза. —
„За всички мои мъки • възмездие това е.
Към вас предаността ми • до сетен час ще трае.“
Теодерих отвърна: • „Царице, пощадете
живота му и може • тогава плачовете
горчиви да изкупи • той честно някой ден.
Не бива да пострада, • загдето бе пленен.“
Разпореди тя Хаген • да отведат зад зид
тъмничен, дето беше • от всеки поглед скрит.
А Гунтер, цар прославен, • висок бе глас надал:
„Веронецът къде е, • мен потопил в печал?“
Теодерих тогава • насреща му застана.
На Гунтер дързостта бе • наистина голяма.
Веднага от салона • той спусна се навън.
Щом мечът меч удари, • дочу се страшен звън.
Макар да бе чутовен • Теодерих отдавна,
не се стъписа Гунтер • пред схватката неравна.
Дотам от гняв и мъка • бе в него враг видял,
че — думаха — по чудо • бил кралят оцелял.
Със свойта мощ се бяха • двамината прочули.
Отекваше двубоят • чак в дворцовите кули,
стовареха ли меча • връз щит и шлем корави.
Створи с духа си Гунтер • небивали прояви.
Перейти на страницу: