Кралят

Китката ѝ все още кървеше там, където я беше порязала, и тя се погрижи за тази рана със собствения си език. След това преметна крака над ръба на леглото. Струваше ѝ се, че са прекалено слаби, за да издържат тежестта ѝ, ала нямаше друг избор, освен да им заповяда да ѝ служат.

Приближи се до затворената врата на банята и сложи ръка върху дървото. От другата страна се чуваше тежкото му дишане.

Отвори уста с намерението да се извини за дързостта си и да се сбогува… пое дълбоко дъх…

Миризмата на възбудата му бе все така силна и Селена се намръщи. Той още я желаеше. Защо тогава…

Поне унижението ѝ можеше да отслабне малко.

– Трез?

– Съжалявам.

Опита бравата и установи, че не е заключено, но когато понечи да отвори, той излая:

– Не! Недей…

Миризмата на възбудата му се засили и тя надникна. Беше в другия край, облегнат на умивалника, отпуснал ниско глава. И каквото и мъчение да изживяваше в ума си, тялото му очевидно бе съвсем наясно какво иска.

Ерекцията му беше… също толкова невероятна, колкото и останалата част от него.

– Затвори проклетата врата! – изрева той.

Само че Селена нямаше да го послуша. Не и след посещението ѝ в гробището там горе. Не и след като едва тази сутрин си бе напомнила какво я очаква. Тялото ѝ едва бе поело по пътя към смъртта, но тя отлично знаеше, че след като ставите започнеха да скърцат, времето бе жизненоважно.

Това може би бе единствената възможност, която щеше да има някога с мъж… и тя наистина го искаше. Всъщност би желала Трез дори и ако бъдещето вече не ѝ дишаше във врата.

А тялото му копнееше за нейното. Беше очевидно.

Поради всички тези причини Селена отвори напълно вратата.

– По дяволите – изруга той под носа си, а после, по-силно: – Селена, моля те.

– Искам го.

Трез поклати глава.

– Не, не го искаш.

– Искам… теб.

– Не можеш… за бога, Селена, аз те нараних.

– Не си.

Той погледна над изваяните мускули на ръката си. Зелените му очи грееха.

– Не ме притискай точно сега. Няма да ти хареса това, което ще стане.

– Искаш да те моля ли?

Огромното му тяло се олюля, сякаш бе изцедила силата му, вместо да му влее още.

– Не ни го причинявай, Селена. Не и тази нощ.

Тя се намръщи.

– Тази нощ?

Той посегна към една кърпа и я уви около бедрата си.

– Просто си върви. Наистина съм ти… благодарен, че ми даде онова, от което се нуждаех. Ала точно сега не мога да го направя.

И той ѝ обърна гръб – просто си стоеше там и се взираше в голата стена.

Селена придърпа реверите на дрехата си още по-плътно.

– Какво те измъчва…

– За бога, бездруго се каня да го начукам на родителите си, окей? Не искам да добавя и теб към този списък.

– За какво говориш?