Кралят

– Вземи ме – каза тя с най-сексапилния глас, който Трез бе чувал някога. – Научи ме…

Погледът ѝ беше прикован в неговия и той не разбираше. Беше го отхвърлила, а ето че сега го искаше.

Кой го е грижа. Ерекцията му туптеше. Кой го е грижа! Вземи я! Тя ни иска!

Нас. Сякаш се състоеше от две части. И всъщност това не бе толкова идиотско, колкото звучеше. В момента пенисът му наистина имаше свой собствен глас.

– Селена – простена той. – Сигурна ли си? Взема ли още малко от теб, където и да било… няма да съм в състояние да спра.

По дяволите, дори и сега едвам успяваше да се сдържи.

Тя протегна пръсти и ги плъзна по ръката му.

– Да.

– Не би трябвало да го правя – чу се той да казва.

Млъкни! Седни!

Страхотно, ето че сякаш се беше превърнал в бащата на Хауърд Стърн.

– Селена, аз… не съм достоен за това.

– Желая те. И това те прави достоен.

Казах ти да не се държиш като глупак, идиот такъв.

О, да, това определено беше Бен Стърн.

Трез затвори очи и се олюля; каква жестока подигравка на съдбата – да получи това точно тази вечер.

– Моля те – каза тя.

О, по дяволите. Сякаш щеше да ѝ откаже!

Отвори очи, чудейки се как ще преминат през секса невредими. Едва ли имаше по-лош момент, в който да отвори тази кутия на Пандора, но той нямаше да ѝ обърне гръб. Изпитваше болка на места, за които не искаше да признае дори пред себе си, и това щеше да бъде неговата лепенка, нещо, което да му помогне.

Макар и само временно.

А и поне можеше да се погрижи да го направи приятно за нея.

Изтегли се нагоре и като сложи ръце от двете страни на нейното вълнуващо се тяло, бавно и неумолимо се наведе над нея, докато само милиметри деляха устните им.

– Никакво връщане назад – изръмжа той.

Тя вдигна ръце и ги преплете на тила му.

– Никакви съжаления.

Е, добре.

За да скрепи уговорката им, Трез я целуна; докосна устните ѝ със своите, търпеливо, докато те не се отвориха в отговор. Езикът му вече беше проникнал в нея, там долу… ала съвсем мъничко. По дяволите, онова близване бе поразило и него. Сега? Вече бе невъзможно да бъде сдържан. Устните им се сляха, извил глава настрани, той я привлече плътно към себе си.

Никога не бе изпитвал по-странно раздвояване. Беше толкова готов да я вземе, да разтвори краката ѝ широко и да потъне в топлото влажно място между бедрата ѝ… и да, искаше да я бележи отвътре с онова, което щеше да се излее от него, да остави миризмата си върху нея, вътре и вън, да направи така, че никой мъж да не смее да я докосне, да я погледне дори.

И едновременно с това можеше да я целува цяла вечност.

Но разбира се, тя бе сладка като ледено вино, мека като бърбън, опияняваща като порто. И той беше пиян още преди да вдигне глава, за да си поеме дъх.

Но нямаше да остане там вечно. Имаше друго място, където искаше да се върне.