Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Когато не получи отговор, Селена се приближи до него. Платнените подметки на обувките ѝ не издаваха никакъв шум и когато го докосна по рамото, той подскочи.
– Трез…
Той се обърна рязко и едновременно с това се дръпна назад, блъскайки се в стената.
– Моля те…
– Говори с мен.
Трескавите му очи обходиха лицето ѝ, раменете, тялото ѝ.
– Точно сега не искам да говоря. Искам…
– Какво? – прошепна тя.
– Знаеш какво… проклет да съм… но те желая. Така че наистина трябва да се махнеш.
Взираха се един в друг сякаш цяла вечност. А после тя реши да вземе нещата в свои ръце.
Когато посегна към лентата на кръста си, ръцете ѝ трепереха. Тя развърза панделката и остави парчето плат да падне на пода. Освободена, одеждата ѝ се разтвори, разкривайки средата на тялото ѝ, натежалите ѝ до болка гърди уловиха двете половини и ги задържаха.
Ала женствеността ѝ се разкри пред очите му, които се спуснаха надолу… и останаха там.
Устните му се разтвориха, вампирските му зъби отново се издължиха и този път Селена бе тази, която се олюля, когато сърцевината ѝ отговори, още повече разцъфвайки между краката ѝ, изпращайки зов.
На който Трез отговори, като падна на колене.
Селена не бе сигурна какво очаква, но определено не бе това, което последва.
Той вдигна ръце, плъзна ги под двете половини на робата ѝ и ги сложи на кръста ѝ. Първото ѝ впечатление бе за топлина… последвано незабавно от наелектризиращо усещане, сякаш искри преминаха от него в нея през широките му длани.
Беше толкова висок, че главата му стигаше точно под гърдите ѝ… единственото, което Селена се сещаше да направи, бе да прокара ръце по меките му ситни къдрици…
Този порив изчезна миг по-късно, когато устните му докоснаха улейчето между гърдите ѝ. А после корема ѝ. Надолу към пъпа.
Трез се облегна на пети, докато се спускаше все по-ниско, а тя… Той наистина ли щеше…
Селена простена и едва не изгуби равновесие, когато той докосна връхчето на голата ѝ женственост с устни; единственото, което я задържаше изправена, бяха ръцете му около кръста ѝ.
Допирът му беше мек и нежен, лицето и носът му се отъркваха в нея, устните му целуваха външната страна на гънките ѝ.
Тя искаше още.
И тъкмо когато се опитваше да оформи някакви думи, езикът му потъна в нея, сякаш за да я опознае, нахлуването беше така лениво, че тя не се стресна от непознатото му усещане. А после той се отдръпна и пак влезе, за да я вкуси отново.
Беше започнал да мърка.
Селена се приведе напред и като сложи ръце на раменете му, разтвори крака още по-широко… и едновременно с това усети, че губи търпение заради усилието да се задържи изправена – искаше цялото ѝ внимание да бъде погълнато от Трез и онова, което той правеше с нея. Да се тревожи за равновесие и…
Той реши този проблем, като я вдигна и я положи върху меката кожена постелка пред ваната.
Отдавайки се напълно на случващото се, независимо къде щеше да я отведе то, Селена вдигна ръце над главата си и изви гръбнак; гърдите ѝ щръкнаха и двете половини на одеждата ѝ се разтвориха, разкривайки тялото ѝ пред погледа му.
– Мамка му – с усилие изрече той, когато очите му се плъзнаха от върха на главата ѝ към твърдите ѝ зърна… по плоския корем и надолу към женствеността и краката ѝ.
Тъмната му ръка изпъкваше ярко на фона на бледата ѝ кожа, докато се спускаше в ленива милувка от ключицата към една от гърдите ѝ. Когато я улови в шепата си, Селена простена и гръбнакът ѝ се изви, коленете ѝ се вдигнаха нагоре… и се разтвориха.
Кърпата падна от тялото на Трез, разкривайки красотата на гладкото му тяло и огромната му мъжественост.
– Вземи ме – нареди му тя. – Научи ме.
30
Сълзите на брат му бяха имали мириса на летен дъжд, оплискал все още топъл асфалт.
Докато Рот отиваше обратно към тренировъчния център, всяка дума, която си бяха разменили с Тор, всяка сричка, всяко мълчание между тях отекваха в тялото му като болка след битка – чак до костите, до мозъка в тях, той усещаше останките от разговора, който бяха водили край басейна.
И най-вече – нещо, което Тор бе казал и към което мислите му се връщаха непрекъснато.
„Без деца те са така празни, както ние – без тях.“
Това навярно бе единственото, което бе успяло да пробие стената на страха му. За него да се събуди без Бет до себе си бе най-ужасното откровение… и ако без дете тя се чувстваше по същия начин, значи, и двамата ги очакваше дълга и студена празнота.
Вижте го само. Пленник бе на живот, който ненавиждаше, само една халюцинация го делеше от това, напълно да откачи. Не искаше същото за нея… а прекрасно знаеше, че да бъдеш с онзи, когото обичаш, не е достатъчно, ако си наистина и дълбоко нещастен.