Кралят

Трез нареди на ума си да престане да буксува. В този момент имаше такава нужда от кръв, че нямаше да разбере нищо. Първо да се нахрани. Щеше да мисли след това.

И така – обратно към „господи, моля те, не Селена“.

Проблемът бе… кой друг би могъл да дойде? Не беше виждал друга Избраница в това място освен нея и Лейла, която бе вън от играта. А ако не се възползваше от вената, която щеше да му бъде предложена, единствената друга възможност бе да отиде в клуба и да изреди половин дузина човешки жени… което му звучеше точно толкова съблазнително, колкото и перспективата да пие мазут.

Да не забравяме и факта, че в настоящото му изцедено състояние това може би нямаше да се окаже достатъчно. И още нещо интересно? Не мислеше, че изобщо е в състояние да се изправи и да се обуе. Как, по дяволите, щеше да се добере до „Желязната маска“ и…

Откъм вратата отново се разнесе тихо почукване.

Трез пъхна ръка под завивките, намести ерекцията си така, че да лежи възможно най-хоризонтално… и допирът го накара да стисне зъби.

Трябва да го направиш с нея – каза си той. – Веднъж и никога повече.

– Селена… – Мамка му, звукът от името ѝ, откъснало се от устните му, го накара да се почувства така, сякаш ръката му отново бе върху пениса.

О, чакай, той изобщо не я беше извадил отдолу.

Докато Селена отваряше вратата, Трез сложи ръка върху одеялото и ѝ заповяда да остане там.

Пресвета Богородице, майко Божия… ако можеше да цитира ченгето от Бостън.

Изглеждаше прелестно, както винаги, с белите си одежди и вдигнатата коса, ала гладът му я превърна в трансцендентално видение… което го удари право там долу. Хълбоците му се извиха, пенисът му се молеше за нещо, каквото и да било, от нея.

Лоша идея, помисли си той.

И наистина – Селена се поколеба на прага, оглеждайки се наоколо, сякаш бе усетила с какво е зареден въздухът.

Това бе последният му шанс да я отпрати.

Той не се възползва.

– Затвори вратата. – Гласът му беше толкова нисък, че се изкриви.

– Ти страдаш.

– Затвори я.

Щрак.

Запалена беше само една лампа, онази до отоманката, и масленожълтата светлина сякаш действаше като звукова бариера – всички шумове в стаята сякаш се усилиха, а тези отвън затихнаха.

А може би се дължеше на цвета на очите ѝ.

Докато се приближаваше, тя вдигна ръкав, оголвайки бялата си китка. В отговор вампирските зъби на Трез не просто се издължиха, а направо изскочиха от горната му челюст… и господи, как само копнееше за онова, което тя щеше да му предложи. Искаше гърлото ѝ… искаше я гола под себе си, зъбите му – впити в шията ѝ, докато пенисът му…

Трез простена и отметна глава назад, стиснал одеялото в юмруци.

– Не се тревожи – побърза да каже тя. – Ето, пий от мен.

Въпреки въздуха в стаята, Трез усети, че не му достига кислород, докато дишаше накъсано през полуотворената си уста.