Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Пресегна се и бутна вратата. Отвори уста да каже нещо, но изведнъж изгуби ума и дума. Вътре в стаята видя Бисе, втренчена в джобно огледало. Само че това не беше Бисе. Косата й беше по-дълга, тялото й бе по-оформено, лицето й бе по-издължено, като лицето на майка им. Бел ахна. Нейната сестра близначка беше поне двадесет и петгодишна.
Бел понечи да се втурне към нея, да разбере какво се е случило, но краката й не помръднаха.
— Бисе, Бисе, ти ли си?
Ръцете на Бисе все още трепереха, но тя успя да махне на сестра си да влезе. Внезапно Бел усети вътре в себе си неистово, безвъзвратно съжаление. През замъглените й от сълзите очи двадесет и петгодишната Бисе изглеждаше точно като майка им. Бел изтича и зарови омразното си лице в скута на Бисе.
— Толкова съжалявам. Бисе, толкова съжалявам. Моля те, прости ми.
Бисе помилва гальовно тънката косица на Бел. Не беше очаквала гневът й да премине толкова бързо. Но Бел явно съжаляваше и това бяха извънредни обстоятелства. Бел усещаше, че ръцете на сестра й все още треперят. Вдигна глава.
— Какво се е случило с теб? Защо?
— Аз съм стара, Бел.
— Какво искаш да кажеш?
— Пропилях живота си в самота, четейки книгите си.
— За какво говориш?
— Помниш ли когато Никола ни даде дарбите? Когато ми каза, че мога да се скрия, когато пожелая?
Бел се подразни, когато чу, че Бисе нарича мадам Вилрой с малкото й име.
— Да — въздъхна, — беше само преди пет години. Тогава се сдобихме с дарбите си. Съжалявам, че те е накарала да мислиш, че сме били тук през цялото време. Беше само пет години… не петнадесет.
— Не. Аз съм била тук през целия си живот. Тя ме изигра, Бел.
— Но…
— Толкова много години. В началото беше вълнуващо. Можех да прочета всички книги, които исках. Тя ми даде цели тонове. Можех да науча всички езици. Тя ме насърчаваше да продължавам. Колко време мислиш, че му трябва на човек, за да научи толкова?
— Аз… не знам.
— Не дни… не месеци. Нужни са години. Години. Разбираш ли?
— Но ако спираш времето, не би трябвало да има значение колко дълго…
— Тя не ми каза, че тялото ми ще продължи да старее. Всичко останало спираше, но не и аз.
Очите на Бел се разшириха, когато разбра.
— О, не — прошепна.
— Поддържаше ме на същата възраст като вас със серума, който ми даваше всяка вечер — серум, който изтриваше времето, прекарано в криене, стига да го вземах до края на живота си. В началото, когато още не знаех, че тялото ми старее, тя ми каза, че това е лекарство… за главоболието ми. По-късно, когато вече бях го правила доста дълго, най-после ми каза истината. Само че тогава вече не можех да спра. Без серума щях да умра.
— Да умреш?
— Вече съм минала отвъд смъртта, Бел. Времето, което съм прекарала в криене, е повече от сто години.
Бел усети, че й прилошава. Бисе са засмя тихо.
— Вече бях минала двадесетте, когато пристигнахме тук. Помниш ли, когато отидохме на училищната пиеса? В библиотеката навърших тридесет. Станах на седемдесет на някакъв голф турнир. Без серума ще достигна истинската си възраст и скоро ще умра.
Бел изглеждаше объркана.
— Но ти вече си вземала този серум, нали? Би трябвало той да ти е подействал. Тези години не би трябвало да се броят.
— Не е точно така. Вероятно правилната дума е изтривам. Серумът не изтрива тези години. Той просто ги маскира. Скрива годините, които съм прекарала в криене. Разбираш ли? Освен това върши работа само ако продължа да го вземам. Тя нарочно го е проектирала така. Никола иска да завися от нея — Бисе сведе поглед, засрамена. — И точно така ме задържа тук. — Просто имам нужда от нея.
— Аз… не разбирам. Защо й е притрябвало да…
— И на мен не ми беше съвсем ясно до тази вечер. Винаги съм се чудила защо ми даде толкова голяма дарба без никаква уловка. До вечерта, в която доведе Томас на гости, аз не знаех коя е тя в действителност. Мислех си, че ми е дала дарбата по същата причина като на вас. Смятах, че тя е вещица, която ни е осиновила. После, когато открих какво са направили момчетата, запитах се защо ми е дала дарбата да се крия. Дали и аз бях продала душата си? Или нещо друго? Тази вечер най-после разбрах какво се е случило. Отначало тя ме е отвлякла като единствена възможност да стигне до теб.
— Толкова съжалявам…
Бисе вдигна ръка да я накара да замълчи.