Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Кристиан пристъпваше все по-близо до центъра на рояка и си мислеше за всичко, което се беше случило, за всичко, което би попитал. Искаше да знае как се бяха озовали в това противно място. Дали беше резултат от едно голямо решение, или от хиляди малки? Зачуди се кои ли са били истинските им родители. Как Бел бе предала сестра си и защо Виктория продължаваше да благоговее пред мадам Вилрой, когато знае какво представлява тя? Зачуди се също защо Бисе не желаеше да се махнат оттам.
Потънал в мисли Кристиан не забеляза колко приглушено звучеше гласът на Бисе, която му даваше някакви инструкции. Погледна към нея и видя, че сочи нанякъде. Опита се да долови думите й, но безуспешно. В ушите му се навираха стотици малки антенки. Опита се да прогони инстинктивното желание да ги размаже. Те докосваха всеки милиметър от тялото му. Ако вдигнеше ръце, за да ги махне от лицето си, само щеше да докара още насекоми.
Някъде отвъд Бисе изкрещя:
— Кажи им какво да направят!
Кристиан завъртя глава, но не успя да си освободи пространство и извика:
— Бисе, помогни ми!
Изведнъж гласът на Бисе гръмна в ухото му почти като крясък:
— … какво да направят! Те ще изпълнят това, което им кажем.
Когато я чу, Кристиан се почувства така, сякаш му хвърлиха спасителен пояс. В същото време изпита чувството, че е един организъм с насекомите, които действаха като усилватели в ушите му. Поуспокои се леко.
— Какво трябва да ги накараме?
— Не знам.
— Покажете ни бъдещето — рече Кристиан.
Бисе понечи да каже: „Не съм сигурна, че могат да го направят“, когато жуженето се усили. Отначало беше като статично електричество, но постепенно двамата взеха да различават отделни думи. Най-напред чувството беше неприятно, сякаш всяка антенка беше като електрическа жица, включена в ушите им. Не може да се каже, че разбираха думите на насекомите, по-скоро мозъците им някак си възприемаха информацията, която се вливаше в тях. Скоро не само чуваха, а дори съзираха образи, които се оформяха зад клепачите им. Преживяното от всяка буболечка, всичко, което беше чула или вид яла, направо се зареждаше в главите им. Скоро спряха да усещат дискомфорта.
Видяха Валентин сам в стаята си. Играеше компютърна игра и стреляше на компютъра си.
— Какво е това? — попита Кристиан.
— Това се случва в този момент, в съседната стая.
— Но това е само Вал, който си играе. А пък аз попитах за бъдещето.
— О, Боже — извика Бисе, — погледни часовника му.
Кристиан видя часовника в десния горен ъгъл на компютъра на Валентин. Показваше шест часа напред.
— Да не би да е превъртял времето напред?
— Не мисля, че го може.
— Как виждаме всичко това?
— Виж.
Върху гърба на стола на Валентин беше кацнала дребна пеперуда, която стоеше неподвижно, като малка статуетка. Вал скочи от стола с вдигнати ръце, като победител. Сетне излезе от стаята. Пеперудата го последва, очевидно докладвайки мигновено на рояка (който сега включваше Бисе и Кристиан). Бисе се канеше да каже нещо, но остана с отворена уста, защото в същото време Валентин влезе в друга стая, където стояха друга Бисе и друг Кристиан. Сред плътния рояк двамата проследиха как пеперудата закръжи около Валентин. В другата стая Кристиан погледна към Валентин й сцената се разви по следния начин:
Кристиан: „Вал, знаеш ли какво?“
Валентин: „Какво?“
Кристиан: „Току-що написах първото си стихотворение — е, по-скоро първото, с което се гордея.“
Валентин (с насмешка): „Много добре.“
Бисе: „Наистина трябва да си горд, Кристиан. Стихотворението е хубаво.“
Кристиан (към Валентин, притеснен): „Не е толкова добро като твоите. Имаш ли нещо против да го прегледаш? Всяка помощ е добре дошла.“
Валентин (сякаш изобщо не му пука за приличието): „О, престани да се правиш на скромен. Направо ми се доповръща.“
(Кристиан изглежда объркан, но тогава Валентин се усмихва, за да покаже, че се шегува, Кристиан се разсмива и подава листа.)
Валентин: „Това последната чернова ли е?“
Кристиан: „Аха. Мисля, че по-добро не може да стане.“
Валентин: „Уверени сме, така ли?“ (След това той се обляга на стената, със скръстени отбранително на гърдите ръце, наблюдавайки Кристиан сякаш е опитно зайче.) „Е, добре, познавам един Кристиан, който се ужасява от мисълта, че от него няма да излезе друго, освен крадец и паразит. Мисля, че някъде вътре в себе си този Кристиан знае истината, но е твърде голям страхливец, за да я признае.“