Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Хайде — каза Тивара, протегна й ръка и се усмихна. — Ние ще те защитим. Няма да продължи дълго.
— Какво става тук? — попита настоятелен глас.
Двамата се обърнаха и видяха роб с увито червено парче план на главата, който се беше появил от съседната сграда. Съдейки по пушека, който се виеше над комина й, там сигурно се помещаваше кухнята и някои от жилищните стаи. Стомахът на Лоркин се сви, когато видя, че мъжът носи къс бич.
Някъде в сградата, от която бе излязъл мъжът, се разнесе силен взрив. Всички подскочиха и погледнаха нагоре, откъдето се посипаха парчета от покривни керемиди.
Мъжът се обърна и впери поглед в Лоркин и Тивара.
— Време ли е? — попита той.
— Да — отвърна Тивара.
Той се ухили и хвърли бича върху една купчина дърва за горене.
— Най-после. — Мъжът им обърна гръб и излезе бързо от сградата.
Лоркин погледна към Тивара, очаквайки от нея да го спре, но тя само се усмихваше.
— Където е възможно обещавахме на началниците на робите, че ако не проявяват ненужна жестокост, може да им дадем част от имението на техния ашаки, след като го превземем.
От сградата наизскачаха още роби, някои от които изглеждаха ужасени. Тивара погледна към бременната жена и се обърна към Лоркин.
— Ще останем тук и ще пазим в случай, че тукашният ашаки се втурне след тях.
Лоркин застана до нея, но следващият човек, който се появи, беше Изменница, Адия. Жената се огледа, забеляза Лоркин и Тивара и се приближи до тях.
— Готово е — каза тя.
Тивара кимна и погледна през рамо към бременната жена.
— Вече си свободна. Работата ни тук приключи. Скоро ще се върнат и останалите. Те ще те пазят.
Жената я погледна и не каза нищо, но като че ли вече не изглеждаше толкова уплашена. Тивара се запъти към сградата, откъдето се бе появила Адия. Лоркин я последва вътре. Двамата обходиха познатото разположение на коридорите и се озоваха в някогашната Господарска стая. Покривът й беше взривен, а стените се бяха изкривили навън или се бяха срутили.
На пода лежеше сачаканец на средна възраст и от плитката рана на ръката му сълзеше кръв.
„Мъртъв ли е? Да“. Лоркин погледна трупа и си спомни за онзи ашаки, при който бяха отседнали двамата с Денил при пристигането си в Сачака. Мъжът бе приятелски настроен и щедър. Може би мъртвият мъж също бе приятен човек. Може би имаше роби само защото богатите сачаканци като него винаги бяха имали. Може би ако му бяха дали възможност, той щеше да се предаде. Наистина ли заслужаваше да умре така?
Нямаше как да разбере. Изменниците не можеха да хвърлят в затвора всички ашаки и да ги изправят пред съд, за да решат дали да приложат смъртно наказание. Затварянето им щеше да отнеме твърде много от времето и енергията на Изменниците.
„Изменниците воюват срещу определен начин на живот, а не срещу определени хора, но отделните личности ще платят цената“. Той подозираше, че мнозина от ашаките щяха да откажат да променят начина си на живот, дори да им беше дадено право на избор.
Лоркин се огледа и видя, че Тивара си проправяше път сред отломките към една от съборените стени. Той отиде при нея и двамата излязоха във вътрешния двор. Там стоеше една богато облечена жена и гледаше Савара с обляно в сълзи лице.
— Съпругата на убития ашаки — промърмори Тивара. — Надявахме се, че няма да се наложи да убиваме жени и деца.
— Те няма да ти се подчинят — казваше кралицата на жената. — По-добре свиквай с това. Хората ми ще направят всичко възможно, за да те защитят, но няма да те пазят денонощно. Останалото зависи от теб.
Зад кралицата стояха двама Изменници. Когато Савара се обърна, те застанаха от двете й страни. Тивара и Лоркин отидоха при нея.
— Приключихме тук — каза кралицата. — Време е да се съберем и да продължим нататък. — Тя погледна мрачно към осакатената сграда. — Не можем да се надяваме, че във всички имения ще мине толкова безпроблемно.
Дойдоха още Изменници. Когато и последната двойка се появи, едната от жените забърза към кралицата.
— Току-що научих, че групата на Чива е трябвало да се сражава с четирима ашаки — баща и тримата му синове. Виний е бил убит.
Савара се спря и я погледна поразена.
— Първата загуба. — Тя въздъхна и тръгна към портата на двора. Когато стигна до нея, тя се спря внезапно. Лоркин погледна над рамото й и видя какво я е изненадало.