В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Ланс бе получил така желаната прошка, ала не изглеждаше щастлив. Някаква част от него искаше тя да страда – поне малко – и той още не беше готов да се откаже от тази тайна радост.
Джорджи се усмихна и преплете пръсти с тези на Брам. Ланс се намръщи, а Джейд погледна часовника си, нехаеща за ставащото около нея.
Когато накрая си тръгнаха, Брам се засмя тихо в ухото й.
— Впечатляващо. Кога успя да пораснеш и помъдрееш?
— Под твое влияние – процеди тя сухо. Но в известна степен беше вярно. Животът бе твърде кратък, за да губи време в терзания за рани, които бяха зараснали, без дори да забележи.
Мег обяви, че се връща у дома.
— Сега, след като се убедих, че Брам не те бие, ще ви оставя сами. – Присви очи към Брам и го изгледа с един от прочутите страховити погледи на каубоя Калибър. – Но не си мисли, че няма да те проверявам.
Накрая остана само Пол.
— Нахвърлил съм изявление за пресата и предлагам да го оповестите колкото се може по-бързо.
Джорджи тутакси настръхна, но Брам я изпревари:
— И какво трябва да кажем в това изявление?
— Това, което се очаква. – Пол му подаде листа, който държеше. – Колко сте щастливи, че двете жени в болницата вече са по-добре… Миналото е минало… Как с все сърце подкрепяте благородната задача, с която са се заели Джейд и Ланс. И прочее, и прочее.
— Кой да предположи, че сме толкова цивилизовани? – подметна Джорджи.
Брам кимна.
— Звучи добре, Пол. Арън ще се погрижи за всичко. – Връчи листа на Джорджи и се запъти към кабинета си с жизнерадостната походка на човек, току-що спечелил от тотото.
— Какво ще правиш следобед? – попита Пол.
Джорджи се ужасяваше при мисълта, че трябва да му съобщи за отменената среща с Грийнбърг.
— Имам купища бумащина, с която трябва да се справя.
— Отложи я за по-късно. Хеликоптерите отлетяха. Какво ще кажеш двамата с теб да поплуваме?
— Да поплуваме?
— Видях, че в къщата за гости има бански костюми. Ще се срещнем при басейна – каза той и се отдалечи, без да дочака съгласието й.
Колко типично за него! Джорджи затрополи нагоре по стълбите и влезе в спалнята. Без да бърза, облече лимоненожълти бикини и завърза плажна хавлия около кръста си. Изминалите няколко дни бяха достатъчно тежки за нея и още не беше готова за предстоящия разговор с баща си, обещаващ да завърши с грозна сцена.
Той я чакаше във водата, застанал неловко в средата на басейна. Обикновено плуваше не за удоволствие, а за да поддържа физическата си форма, и затова сега й изглеждаше доста странно. Джорджи развърза кърпата, приседна на ръба на басейна близо до стъпалата и бавно потопи пръстите на краката си във водата.
— Искам да ти кажа нещо за утрешната среща. Вече говорих с Лора и…
— Хайде да поплуваме.
Баща й обичаше да говори за кариерата й, особено преди важни срещи с продуценти и режисьори. Можеше безкрайно да съветва дъщеря си как да се държи и какво да каже. Затова сега Джорджи се втренчи с любопитство в него, опитвайки се да отгатне защо се държи толкова странно.
— Водата е идеална – подкани я баща й.
— Д-добре – примири се тя и се плъзна в басейна.
Пол мигом се гмурна на дълбокото. Тя последва примера му.
Двамата плуваха мълчаливо известно време по дължината на басейна, в противоположни посоки. Накрая младата жена не издържа и стъпи на дъното.
— Татко, зная колко много означава за теб тази среща с Грийнбърг, но…
Пол спря да плува.
— Не е нужно винаги да говорим само за работа. Защо просто не… не се отпуснем за малко?
Тя се втренчи въпросително в него.
— Нещо не е наред ли?
— Не, не, всичко е наред – побърза да я увери Пол, но избягваше погледа й и явно изглеждаше притеснен.
Може би беше гледала твърде много мелодрами, защото започна да се пита дали не се е разболял от неизлечима болест, или не е решил да се ожени за някоя от жените, с които излизаше. Джорджи не харесваше нито една от тях, макар че беше благодарна, задето баща й се срещаше с жени на неговата възраст, а не с двайсетгодишни момиченца, които все още го намираха за привлекателен.
— Татко, да не би…
В същия миг в лицето й плисна вода. Тя вдигна ръце, за да се закрие, но той вече бе загребал отново вода с пълни шепи и я лисна отгоре й. Водата попадна в носа й и очите я засмъдяха. Тя се задави и закашля.
— Какво правиш?
Пол отпусна унило ръце. Лицето му пламтеше и ако Джорджи не го познаваше толкова добре, щеше да реши, че е от смущение.
— Аз просто… исках малко да се позабавляваме.