Фурията на принцепса

— Достатъчни са и няколко минути в неподходящо време — вметна коментар Дорога от няколко ярда.

Всички се обърнаха, за да погледнат варварина, който стоеше до огромния си гаргант, подпрян на дървоподобния му крак.

— Първите впечатления са важни — продължи Дорога. — Ледените не са като вас. Това ви кара да се изнервяте.

Арарис промърмори:

— Лоша първа среща. Пламнала е ярост. Имало е битка. После още сблъсъци и още битки.

— Продължава достатъчно дълго, вие го наричате война — каза Дорога и кимна.

Лейди Плацида замълча за момент. После каза:

— Не може да е толкова просто.

— Разбира се, че не — каза Исана, — но дори едно малко камъче може да породи лавина.

— Триста години — каза Дорога, ритайки безцелно снега. — Не заради територия. Не и заради ловни полета. Никой нищо не печели. Вие просто се убивате.

Ария за момент се замисли и сви рамене.

— Наистина изглежда малко ирационално, предполагам. Но след всички тези убийства, всички смъртни случаи… то само се подхранва.

Маратът измърмори:

— Мисля, че преди малко чух някой да казва нещо за лавина. Но може би съм си представял точно това.

Ария раздразнено вдигна вежди към варварина.

Дорога се усмихна.

Ария въздъхна, поклати глава и скръсти ръце по-плътно на гърдите си.

— Нямаш много високо мнение за нас, нали, Дорога?

Варваринът сви рамене.

— Харесвам тези, с които говоря. Но като цяло можете да бъдете доста глупави.

Ария слабо се усмихна на варварина.

— Например?

Вождът на маратите сви устни, докато обмисляше отговора си.

— Готов съм да се обзаложа, че на вашия народ никога не му е хрумвало, че всъщност всичко е наобратно.

— Наобратно? — повтори лейди Плацида.

Дорога кимна.

— Наобратно. Ледените хора не следват бурите, когато атакуват, ваша светлост — той погледна рязко Ария, когато особено студен порив на вятъра вдигна малка, ослепителна снежна завеса.

— Бурите — извика той — следват тях!

Снегът попречи на Исана да види лицето на Ария, но тя ясно усети проблясък на изненада — и загриженост — който внезапно проникна в емоциите на жената.

Вятърът замръзна и внезапно девет ледени ги заобиколиха в разреден кръг.

Веднага Исана усети, че раменете на Арис и Ария я докосват, образувайки триъгълник.

Арарис не излъчваше нищо — нито напрежение, нито притеснение, нито страх. Тя усещаше само твърдата увереност и откъснатостта на майстора на магията на метала, съчетана с неговите фурии, игнориращ всички емоции и дискомфорт, за да бъде готов за всяка заплаха.

Това чувство ободри Исана, даде й самочувствието, от което отчаяно се нуждаеше, и тя успя да огледа по-добре появилите се ледени хора.