Плясъкът на крилете му [bg]

Партиджър изненада донякъде Блеър, подхващайки разговор, който нямаше нищо общо с атаката на дървената крепост.

— Мислех си — каза Партиджър — да се заема със Седемдесет и четирите акта на унижение.

— Какво?

— Седемдесет и четирите акта на почит към властта на папата.

— Знам какво представляват — заяви раздразнено Блеър. — Но не разбирам връзката — всеки момент ще започне битка.

„Да не би да ме проверява дали няма да отговоря погрешно?“, помисли си Партиджър. Реши, че е точно така.

— Погледите ни трябва да са обърнати към вечния живот, дори и насред смъртта.

— Има си време за всичко. И то не е сега.

— Но със сигурност — продължи Партиджър, — ако нося сушени грахови зърна в обувките си и се въздържам от пиене на вода в горещи дни, и се бичувам с коприва в знак на смирение като онези, които са търпели светците и които ни оставят зяпнали от възхита — беше наизустил тази фраза от едно папско писмо, — тогава няма ли да съм по-открит за Божията мъдрост и по-добър водач на хората си?

Блеър най-сетне се обърна, за да се втренчи право в него — зяпнал, но не от възхита.

— Да, разбира се, ти си прав. Бих казал, че колкото по-голяма болка си причиняваш, толкова по-добре.

— Наистина ли?

— Да. Доколкото разбирам, самобичуването с камшик от скорпионови опашки е особено ефективно в това отношение. — Той се обърна пак към битката, като остави Партиджър да обмисля скорпионовите опашки. Звучеше болезнено. И все пак, той помнеше думите на отец Пио: „Когато наказваш плътта, погрижи се да боли.“

На осемстотин метра оттам битката беше започнала. Отначало имаше само лъжливи движения на три групи по десет кавалеристи, които целяха да предизвикат реакция, за да се прецени силата на бранителите. Реакция нямаше. Отблизо можеше да се види, че ровът около каруците не е особено дълбок, но е пълен със заострени колове. Един от кавалеристите заби най-тежкото копие, с което разполагаха, в една каруца, за да провери доколко е стабилна и здрава. Нищо особено, каза той след завръщането си. Затова бе решено да щурмуват и от четирите страни. Сигналът щеше да е залп от четирийсетина стрели към центъра на укреплението. Стрелите полетяха, мъжете се втурнаха срещу каруците, и Новата армия на Кейл и военната му стратегия бяха подложени на първото си голямо изпитание.

Проблемът на Изкупителите беше, че им липсваха всякакви основни пособия — нямаха нито стълби, нито тарани, само няколко въжета. Щом се спуснаха в рова, се озоваха само няколко стъпки по-ниско. Но тъй като бордовете на каруците бяха високи по шест стъпки, те се намираха на девет стъпки под своите защитени от дървена стена противници. Веднага щом Изкупителите се втурнаха в атака, процепите се отвориха отчасти и леките арбалети на Хенри Мъглата влязоха в действие. Нападателите откриха, че са обстрелвани от разстояние само няколко стъпки — бяха толкова близо до противника си, че малката мощност на арбалетите нямаше значение. В ограниченото пространство лъковете бяха безполезни, но арбалетите сееха опустошение, особено пък сега, когато можеха да се презареждат толкова бързо. Покривите на каруците бяха окачени на двойни панти, така че да могат да се избутват нагоре и през всеки от бордовете в зависимост от обстоятелствата. Този път бранителите ги отметнаха с трясък навътре. Моментално пет-шест селяни и един Покаятел се надигнаха, и защитени до голяма степен от стената на каруцата, започнаха да мушкат и удрят надолу към гъмжилото от Изкупители, струпани в рова. Млатилата с оловни топки и шипове нанасяха страшни поражения, смазвайки плътта под леката броня на Изкупителите, макар че можеха и да проникват в нея. Тъй като бяха въодушевени от успеха си и неопитни, някои от мъжете се наведоха навън, откриха се прекалено и двама бяха повалени от стрелци.