Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Предполагам, че знаеш, че има само едно нещо, което аз бих приел от теб?

— Душата ми.

— Да!

— И в замяна мога да поискам всичко?

— Абсолютно всичко! — каза илюзията на демонът с усмивка и после изчезна.

— Лично аз мисля — каза истинската Хейзъл. — Че това е напълно валиден устен договор.

— Дори и да е така — отвърна демонът през зъби. — Вече ти казах, че не мога да взема душата ти. Дори не мога да я докосна.

— Това не е мой проблем — каза Хейзъл. — Аз съм готова да ти я дам. Ти трябва да ми дадеш това, което искам.

Демонът изръмжа гневно.

— Добре. За съжаление… си права.

— Върни всички души, които Джонатан ти е дал — каза Хейзъл триумфално. — И никога повече не се доближавай до тях.

Демонът вдигна заканително пръст.

— Нека не прекаляваме. Каква беше сделката ни пак? — Той щракна с пръсти и създаде илюзия на Хейзъл.

— Давам душата си… — каза мнимата Хейзъл. — Срещу безопасното връщане на всички души, откраднати от Грейвс.

— Мога да гарантирам безопасното завръщане и нищо повече. — Очите на демона проблеснаха. — И също така мога да ти гарантирам, че в мига, в който всички се завърнат и сделката е завършена, смятам да ги разкъсам на парчета, докато ти гледаш… и после да направя същото с теб.

Хейзъл преглътна. Можеше ли да се справи с демона? Едва ли, но можеше да опита. Не, беше длъжна да опита. Тридесет и осем невинни мъже и жени разчитаха на нея.

— Имаме ли сделка? — попита демонът.

— Да. Освободи ги.

Демонът се поклони театрално и с едно движение на ръката си отвори портал към отвъдното. Хейзъл не смееше да погледне директно в портала. Един поглед можеше да й коства разсъдъка. Една по една, отвлечените души излизаха от портала, объркани и изплашени. Някои започнаха да пищят, когато видяха демона, но повечето бяха прекалено отмалели, за да правят каквото и да е и просто рухнаха на земята. Тридесет и три, тридесет и четири…

Хейзъл сви ръцете си в юмруци. Демонът стоеше абсолютно неподвижно и я гледаше ухилено.

Тридесет и шест, тридесет и седем…

Това беше много глупава идея.

Тридесет и осем.

Демонът нададе адски рев и се хвърли напред, измагьосвайки гигантско огнено острие. Хейзъл отскочи настрани и призова десетки илюзии, които започнаха да крещят, да махат с ръце и да вдигат колкото се може повече шум. Тя се надяваше какофонията да обърка демона и да й позволи да се скрие. Адското изчадие обаче прекарваше почти цялото си време насред писъци и крясъци и знаеше точно как да фокусира слуха си, за да ги пренебрегне и да чува само това, което го интересува. Той подмина илюзиите и се устреми към Хейзъл, замахвайки с острието си. Тя се наведе, за да избегне удара, и хвърли огнена топка по него. Илюзиите бяха нейният специалитет, но тя знаеше и някои други магии. Пламъците се разляха по тялото на демона, все едно го беше замерила с балон, пълен с вода.