Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Хейзъл поклати глава.

— Призова демон от отвъдното, само за да ме върнеш?

— Да! Не ти ли казах, че съм готов на всичко?

— И демонът просто се съгласи, така ли?

Грейвс трепна и отклони поглед.

— Ами… не. Не съвсем. Аз му предложих душата си в замяна на твоята и той прие сделката, но в момента, в който подписах договора му, той се отметна и каза, че ме притежава. Накара ме да правя каквото пожелае и каза, че ще те върне само когато сметне, че съм свършил достатъчно за него.

Демон, който се отмята от сделката си? Хейзъл не беше особено добре запозната с изчадията, но малкото, което все пак знаеше, бе, че за демон сделката е изключително обвързваща. Древни закони им забраняваха да се отмятат от уговорките си. Дори и най-силните демони се подчиняваха на тези правила.

— Какво те караше да правиш?

— Линда, моля те, нека не говорим за…

— Какво те караше да правиш? — повтори Хейзъл по-твърдо.

— Да… да крада души. Има заклинание, чрез което мога насилствено да изтръгна душата на някой и да я пратя в отвъдното. Той ме накара да го използвам и да… да му пращам душите на невинните.

— КАК СМЕЕШ, ДЖОНАТАН ГРЕЙВС! — изкрещя Хейзъл, прилагайки всичкия си актьорски талант и собствения си гняв. — Как смееш?! Нямаш ли сърце? Наистина ли си способен на такова нещо?!

Грейвс се сви още повече.

— Линда, скъпа… направих го за теб…

— Не, Джонатан! Направил си го за себе си! — Умът на Хейзъл прещрака. — Призови го.

Джонатан се сепна.

— Какво?

— Демонът. Призови го.

— Линда…

— СЕГА!

Грейвс взе книгата в ръка, извади една от снимките и видимо треперейки, започна да рецитира някакво заклинание на древен език. Всяка сричка бе пропита с енергия. Хейзъл усети как настръхва, както и познатата миризма на развалени яйца.

Очите на Джонатан Грейвс се подбелиха и той падна на земята. Няколко секунди по-късно тялото му се надигна, започна да расте и да става по-високо и по-мускулесто, разкъсвайки дрехите на Грейвс. Кожата му придоби аленочервен оттенък. От челото му изникнаха рога. Ноктите му станаха дълги и остри като бръсначи. Очите му бяха две огнени кълба.

— Колко странно — каза демонът с глас, от който сякаш температурата в склада спадна с десетина градуса. — Ти си Линда Грейвс. Но аз мога да се закълна, че Линда Грейвс не е напуснала моето царство, което означава, че ти си не си Линда Грейвс. Коя си ти, скъпа моя, и какво искаш?

Хейзъл премахна илюзията и застана пред демона.

— Аз съм Хейзъл Найт — каза тя твърдо. — И искам да направя сделка.

Демонът се засмя зловещо и за миг Хейзъл видя раздвоения му език.

— Какъв късмет! Обикновено трябва да чакам с векове някой да ме потърси за сделка, а сега, двама за по-малко една година! Предполагам, че знаеш, че има само едно нещо, което аз бих приел от теб?