![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Недей така, гъделичкаш ме.
Демон. От ада. И тя се опитваше да го победи с пламъци. Паниката й пречеше да мисли, а в момента — и да се движи. Демонът вдигна острието си. Хейзъл осъзна, че това е краят и затвори очи.
Внезапно Алек изскочи сякаш от нищото и се нахвърли върху демона, който изрева от изненада и после от болка, когато зъбите на вълка се забиха в плътта му. Хейзъл се сепна. Алек беше дошъл за нея и в момента печелеше време. Веднага се втурна към книгата и я прелисти, търсейки снимката, която бе извадила по-рано. Ето я!
Тя използва илюзии, за да начертае руните по своето тяло, по тялото на Алек и по телата на всички останали, които седяха неподвижни и вкочанени от страх. Това, че бяха просто илюзии, щеше да отслаби силата на защитната магия, но тя нямаше време за нещо по-добро. Хейзъл започна да рецитира заклинанието, което за щастие не беше особено дълго.
Миг след като го завърши, Алек падна на земята, скимтейки. Демонът го беше оковал в измагьосани вериги. Огненото му острие се спусна надолу, за да разсече вълка на две… и отскочи на сантиметри от тялото му, сякаш там имаше невидима бариера.
— Какво?! — изрева изчадието. — Ах, да. Защитни руни. Колко хитро. Жалко, много исках да ви изкормя. Изглежда ще трябва да се задоволя с това да ви премажа.
Демонът вдигна ръце и започна да произнася заклинание. Земята се разтресе. Той щеше да събори сградата върху тях! Защитните руни нямаше да ги предпазят от това.
Хейзъл започна трескаво да прелиства книгата, надявайки се да намери заклинание, с което да прогони демона. Такова нямаше. Разбира се, че нямаше. Ако имаше, Джонатан Грейвс щеше да го е използвал досега. Хейзъл започваше да се отчайва. Времето й изтичаше. Тя се опита да си припомни дали демоните имаха някакви слабости или нещо, което може да ги отблъсне, или нещо, което… което… не могат да докоснат. Хейзъл отново започна да прелиства книгата, но този път знаеше точно какво търси и къде да го намери.
Джонатан Грейвс бе използвал това заклинание, за да отдели душите на жертвите си, а после друга магия, за да прати душата и тялото на човека в отвъдното. Това позволяваше на демона да присвои душата, което обикновено не би могъл да направи без разрешението на нейния собственик.
Хейзъл щеше да приложи заклинанието… върху себе си.
Тя започна да рецитира думите и още при първата произнесена сричка усети как душата й напуска тялото. Характерът, емоциите, всичко, което я изграждаше като личност и като пълноценно човешко същество, бавно и сигурно се отделяха от нея. Спомените оставаха, но без съпътстващите ги чувства те бяха като откъси от нечий друг живот. Сърцето не спираше да бие и белите дробове бяха все така жадни за кислород, но това беше единственото, което можеше да я определи като жива в момента.
За момент Хейзъл си помисли дали илюзиите изпитваха подобна празнота, но после тази мисъл изчезна, заедно с всичко останало. От душата й бяха останали само късчета. Миниатюрни фрагменти, без никаква връзка помежду си, които бяха съхранени толкова дълбоко в нея, че дори заклинанието не можеше да ги изтръгне. Първата й целувка. Трепет. Танц в дъжда. Щастие. Алек. Обич. Тези късчета бяха нейния сал в океана от празнота, в който я бе превърнало заклинанието. Те й помогнаха да се съсредоточи, вместо да потъне в мрака.
Душата й представляваше сноп чисто бяла енергия в ръката. Тя се концентрира и се опита да изстреля тази енергия по същия начин, по който би изстреляла огнена топка. Най-голямата и най-силна огнена топка, която някога бе призовавала.
Демонът се обърна към нея.
— Какво…
Хейзъл го удари със собствената си душа. Душа, която тя бе готова да жертва за живота на хора, които дори не познаваше. Душа, прекалено чиста за един демон. Която той дори не можеше да докосне. Тя го заслепи и го отблъсна назад през все още отворения портал.