Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Да — отвръща Юна.
Тя пуска ръката му, взима телефона, търси сред контактите си и звъни на професора.
— Обажда се Диса — усмихва се тя. — Да не би да прекъсвам обяда ти?
Юна чува весел мъжки глас в слушалката. След кратка размяна на любезности Диса пита:
— В момента съм с един добър приятел, който иска да те попитам нещо.
Засмива се на коментара и пита по същество:
— Може ли да се види какви тонове свири един цигулар… не, изобщо… имам предвид по пръстите.
Юна гледа Диса, която слуша със смръщено чело. Някъде от уличките на Стария град се чува маршова музика.
— Окей — казва Диса след малко. — Знаеш ли, Кай, най-добре е да говориш с него.
И подава слушалката на Юна.
— Юна Лина.
— За когото Диса говори толкова много — допълва Кай Самюелсон с приветлив глас.
— Една цигулка има само четири струни — започва Юна. — Всъщност не би трябвало да може да се свирят много различни тонове…
— Какво имате предвид, като казвате „да се свирят“? — учудва се професорът.
— Най-ниският тон трябва да е свободен „сол“ — казва Юна със спокоен глас. — А някъде има и най-висок тон, който…
— Добре разсъждавате — прекъсва го професорът. — Френският учен Мерсен издава през 1636 година „Универсална хармония“. В това свое произведение споменава, че най-добрите цигулари могат да изсвирят до една октава над всеки свободен тон. Това означава, че обхватът е от малко „сол“ до три пъти подчертано „ми“… което ни дава общо трийсет и четири тона в хроматичната скала.
— Трийсет и четири тона — повтаря Юна.
— Но ако се насочим към малко по-съвременните музиканти — продължава Самюелсон ентусиазирано, — тогава диапазонът ще се разшири според новата позиция на пръстите… и е възможно достигане до три пъти подчертано „ла“, а по този начин и до хроматична скала с трийсет и девет тона.
— Продължавайте — казва Юна, докато Диса се спира до галерия със странни, размазани картини.
— Въпреки че още когато Рихард Щраус преработва учебника по инструментознание на Берлиоз през 1904 година, четири пъти подчертаното „сол“ се посочва за възможно най-високия тон за оркестров цигулар, което означава четирийсет и девет тона.
Докато Кай Самюелсон се смее в слушалката, Юна го изчаква мълчаливо.
— Горната граница далеч не е достигната — пояснява професорът. — При това може да се добави цял регистър от флажолети и кварти.
Те подминават новопостроен викингски кораб до Слотскайен и приближават парка „Кунгстрегорден“.
— А на виолончелото? — прекъсва го Юна нетърпеливо.
— Петдесет и осем — отвръща той.
Диса му хвърля припрян поглед и посочва масичките отвън.
— Всъщност въпросът ми е дали бихте могли да погледнете портрет на четирима музиканти: две цигулки, една виола и едно виолончело — казва Юна. — Бихте ли могли от ясна снимка, само като видите пръстите им, струните и грифовете на инструментите, да познаете какво свирят.
Юна чува как Кай Самюелсон си тананика в слушалката.
— Има много варианти, хиляди…
Диса свива рамене и продължава, без да го поглежда.
— Седем милиона комбинации — казва Кай Самюелсон след миг.
— Седем милиона — повтаря Юна.
В слушалката става тихо.
— Но на моята снимка — продължава Юна упорито — пръстите и струните се виждат ясно и доста лесно могат да се изключат много алтернативи.
— С удоволствие ще погледна снимката — отговаря професорът. — Но няма да мога да отгатна тоновете…
— Но…
— И представете си, Юна Лина — продължава той развеселен. — Представете си, че стигнете до приблизителните тонове… как бихте ги открили сред хилядите струнни квартети: Бетховен, Шуберт, Моцарт…
— Разбирам, невъзможно е — прекъсва го Юна.
— Категорично — допълва Кай.
Юна благодари за разговора и сяда до Диса, която го чака до зиданата ограда на един фонтан.
Тя скланя лице към рамото му. Когато я прегръща, си спомня думите на Роберт Рисен за брат му: „Щом Аксел не е успял, не вярвам, че е възможно“.
72.
Загадката
Крачейки забързан нагоре по улица „Брахегатан“, Юна Лина чува детски смях и викове от немското училище.
Звъни на вратата на Аксел и дочува отвътре отчетливо цъкащ часовник. След като изчаква, решава да обиколи имота. Изведнъж чува рязък звук от струнен инструмент. Някой стои в сянката на широколистно дърво. Юна спира на разстояние. На мраморните плочи в градината стои момиче с цигулка. Може би е на петнайсет. Косата й е много къса, изрисувала е ръцете си. До нея Аксел Рисен кима и слуша с любопитство, когато момичето прокарва лъка по струните. То изглежда така, сякаш държи инструмента за първи път. Може би е негова дъщеря или внучка, защото той не сваля от нея топъл поглед.