Гравитационна дъга [bg]

— Падат според Поасоновото разпределение — отбелязва Пойнтсман тихо, сякаш всеки може да оспори думите му.

— Несъмнено, мой човек, несъмнено. Отлично наблюдение. Но падат само върху шибания Ист Енд, нали. — Арч или някой друг беше нарисувал в кафяво, оранжево и синьо фигурата на Гуенхидуи, понесъл докторска чанта успоредно на плоската линия на хоризонта покрай зелена газостанция. Чантата е пълна с бутилки джин, Гуенхидуи се усмихва, от гнездото в брадата му се подава червеношийка, небето е синьо, а слънцето жълто. — Но ти замислял ли си се защо? Ето ти сега един параноик от лондонското Сити. Всичките тези дълги и предълги векове бивал култивиран из провинцията? като разумно същество. Актьор, фантастичен мим, Пойнтсман. Фалшифицирал всички правилни сили? Икономическите, демографските? О, отгоре на всичко и случайните, нали виждаш.

— Кво да „виждам“? Не виждам. — На фона на прозореца и осветено контражурно от белия следобед, лицето на Пойнтсман е невидимо, с изключение на проблясващ във всяко око миниатюрен ярък полумесец. Ще пропъхне ли ръка назад да опипа за райбера на прозореца? Значи вълненият уелсец е полудял, а?

— Не ги виждаш — покритата със стоманени петна човка на лебеда бълва пара в стегната брокатена плетеница, — не виждаш негрите и евреите в тяхната тъмнина. Не можеш. Не чуваш тяхната тишина. Толкова си привикнал с дърдоренето и светлината.

— Във всеки случай привикнал съм с техния лай.

— През моята болница минават само неудачници, виждаш ли. — Гледа със скована, пиянски глупава усмивка. — Какво мога да изцеря? Мога само да ги връщам обратно, отново навън? Обратно към онова? Все едно че се намираме в Европа, хвърляме ги в скотобойната после всички ги превързваме, шинираме и тъпчем с медикаменти до постигането на някакво минимално състояние, за да продължаваме с избиването им.

— Хайде, хайде, не знаеш ли, че сме във война? — И така заедно с чашата, Пойнтсман получава ужасна гримаса. В интерес на истината, той се надява с помощта на идиотски неуместности да отклони Гуенхидуи от темата за параноика от лондонското Сити. Пойнтсман би предпочел да говорят за постъпилите днес в болницата жертви на ракетния обстрел. Но това е прогонване на духове, човече, сякаш поетът връща своята песен обратно в тишината, заклина белите ездачи, и Гуенхидуи, за разлика от Пойнтсман, знае, че това е част от плана за деня, да седи в тази гадна стая и да вика в именно такава глухота: че г-н Пойнтсман ще играе именно себе си — неестествен, раздразнителен, неразбиращ…

— В някои градове богатите живеят по височините, а бедните обитават ниските места. В други, богатите населяват крайбрежието, докато бедните трябва да поминуват във вътрешността на страната. А сега в Лондон мизерността се разраства с разширяването на реката към морето. Аз питам само, защо? Заради корабите ли? Защото системата на земеползването е още от Индустриалната Ера ли? Не сме ли свидетели на древни племенни забрани, оцелели през всичките английски поколения? Не. Истинската причина е Заплахата От Изток, нали. И от Юг: от по-голямата част от Европа, определено. За хората тук бе предвидено да паднат първи. Ние сме заменими, а онези от Уест Енд и северно от реката, не са. О, не твърдя, че Заплахата има една или друга определена форма. Политическа не е. Сънищата на параноика от лондонското Сити са недостъпни за нас. Сити вероятно е сънувал някой друг, вра-жес-ки град, който плава в морето, за да нахлуе в ус-тие-то на ре-ка-та… или вълни от тъмнина… огнени вълни… Може би сънува, че отново е погълнат от огромния без-мъл-вен Конти-нент Майка? Не е моя работа какво сънува Сити… Но ако Си-ти беше нарастващ през вековете ту-мор, непрекъснато променящ се, за да съответства точно на проме-нящата се фор-ма на собствените му най-лоши по-тай-ни стра-хове? Очуканите пионки, посраменият офицер и страхливият кон, всички, които сме шкартирали и безвъзвратно изгубили, са изоставени тук, незащитени, очак-ващи. Известно беше, не го отричай, беше известно, Пойнтсман!, че някой ден фронтът в Ев-ропа трябва да се развие така? Да се измести на изток и ракетите да станат необходими, и беше известно, как и къде раке-тите няма да долетят. Питай твоя приятел Мексико? Виж на неговата карта плътностите на попаденията? Изток, изток и южно от реката, където живеят всичките хлебарки, там попаденията са най-нагъсто, приятелю.