Последните дни на Кондора [bg]

— Да не искаш да си Големия брат, Сами!

— Няма Голям брат, само Големите ние.

— Това „ние“ също има две страни: едната си ти, а другата може да представя системата или пък да обозначава гадостта не непременно относно това как живееш, но със сигурност относно това дали получаваш шанс да бъдеш нещо повече от бройка, да бъдеш онзи, който брои.

— Тъпо е да си просто ти, моя приятелко, моя другарко по оръжие, моя колежке. Обаче ако си ти, свързано със системата, ако сме ние… Това е живот, в който ти и аз можем да направим нещо смислено.

— X — прошепна Фей. — Кондора не го е победил, не го е унищожил.

— Той е X — каза Сами. — Сега. Но само отчасти.

— Да — съгласи се тя, — има и теб.

— Още не разбираш. — Той вдигна крак на най-долното червено циментово стъпало и се хвана за черния стоманен парапет на верандата, за да се приведе по-близо и да сподели нещо с Фей: — X не е извън контрол. X е попаднала в ръцете на неподходящия човек, а това вече е поправено. Всички хора, които знаят, каквото знаем ние, признават, че човешката грешка не бива да ни кара да пренебрегваме неизбежната способност.

— Винаги има човешка грешка, Сами. Освен ако не предоставим всичко на машините.

— Ние да не сме луди? — Той вдигна ръце пред гневния й поглед: — Не ми пробутвай поредния сценарий за сингуларност. Всичко се свежда до това кой е сърцето и умът на нас, на контрола. Тази работа трябва да се върши от някого, който знае колко страховито може да се обърка всичко.

— Кондора — прошепна тя.

— И ти — каза Сами.

Да кажем, че това беше залез на една задънена улица в предградията в събота.

— Как така аз?

— Има ли по-подходящ човек от теб да бъде X, след като прекрасно знаеш колко може да се обърка всичко?

— Кондора… и ти…

— И ти. Тримата. Триъгълник. Най-силната фигура.

— Това е сферата — каза Фей.

— Зарежи метафорите и мисловните игрички. Знаеш, че системата съществува. Знаеш, че тя се скапа. Знаеш, че тя никога няма да бъде бракувана. Забрави за повече от двестате топсекретни нападателни кибероперации, които осъществяваме всяка година, неща като компютърни червеи, които се измъкват безконтролно в ядрената програма на някоя лоша държава, СПД — Специализирани програми за достъп, с каквито китайците ни удрят постоянно. X е нещо повече от това. Ние ще водим подобни войни. Ще живеем така цял живот. Ние всички сме свързани. Много скоро няма да е важно как сме свързани, а кои сме ние, свързаните. Няма значение, че според теб това не е много умно. Толкова сме умни, че воюваме заради горящ газ, съставен от динозаври, неуспели да се приспособят, а горенето му предизвиква такова замърсяване, че ледената шапка на Северния полюс се топи, от нея се откъсват късове и отплават, а човек може да наблюдава всичко на мобилния си телефон, да гледа как късовете приближават. Имаш шанса да направиш нещо още сега — увери я Сами. — Можеш да бъдеш част от процеса, за да не загиват хора като Крис. Можеш да формираш властта или…