Последните дни на Кондора [bg]

— Защо да ходя някъде, след като тук мога да съм навсякъде?

— Времето и пространството не са само илюзия.

— Зависи от данните ти. Освен това може би съм чакала теб.

— Защо?

— Всеки се нуждае от човек, с когото може да разговаря. Животът е повик и отклик.

— И какво искаш от мен? Сега.

— Искам онова, което мога да получа. По един или друг начин ще ми го дадеш.

— Ами това… — кимна той към дигиталния й портал към света.

— Каквото и да направя аз… ние… то ще е промяна, която те ще приемат.

— Тези хора не се ли притесняват? Не им ли се повдига от X? Затова ли изведнъж се превърнах в непосредствена заплаха, защото ако в цялата тази бъркотия аз върна здравия си разум…

— Хората винаги се притесняват. Затова имат мен. И теб.

— Заедно.

— Отново — сви рамене тя. — Контролът открай време е твърде сложно нещо за сам човек. Ние направихме така, че да се получи. Едно ново „ние“ може да се окаже забавно. И, разбира се, жизненоважно.

— А тубите с бензин?

— Аз съм предпазливо момиче.

— И ако не успееш да контролираш нещата, тогава…

— Защо да искам това за някого?

— Освен мен.

— Или нас — усмихна се тя.

— Или може би ние за известно време. Не се лишаваш от нито един вариант. Готова си за рестарт.

— Моят живот е цел, посветен е на онова, което е важно, което трябва да бъде сторено.

— Разпъването на онзи агент на моята…

— Той беше нещо още по-долно от некомпетентен задник и пияница. Продаваше информация за източници и методи на частен предприемач. Глупакът си мислеше, че просто припечелва от нещо, което частният сектор така или иначе ще получи след пет години. Беше адски слаб агент, дори не разбра, че клиентите му са фасада, зад която се крие терористична организация.

— Значи го елиминираш и използваш случилото се, за да натопиш мен — с един куршум два заека. А защо уби онзи тип Крис? Мърл? Защо стовари всичко върху Фей!

— Те не са просто имена.

— Да, те са хора — съгласи се Кондора.

— Те са данни с причина и следствие. Може би матрицата за изчисление на нивото на заплаха малко е излязла от контрол, но чия е вината?

— На този, който ги е превърнал в избор между нули и единици — поклати глава Кондора. — Не съм аз.

— Нима? Или те са последица от нещо, което ти създаде, което ти стори!

— Ти пое нещата от мен.

— Когато ти се срина, аз бях там. Ти ме постави там. Тук. И ти знаеш, че е истина онова, което правя аз, което прави X, което ти направи — ако не го направим ние, ще го направят на нас. Възпираме най-голямото зло, което съществува, преди то да стане реално.

Тя се размърда на стола си, без да откъсва поглед от теб, докато ти заобиколи бюрото й.

И каза като дете:

— Най-сетне правя онова, което ти искаше да правя.

Туби с бензин, оръжия, кама, тайни копчета — какво оръжие?

— И ето, че ти си тук — отбеляза тя. — Но вместо да си непредсказуемата откачалка, каквато и двамата знаем, че си, ти се държиш според прогнозите на данните. Само че този път изглежда наистина имаш шанс да унищожиш и да деактивираш, което не успя да направиш последния път, когато полудя. Сега луд ли си?