![Последните дни на Кондора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/7/poslednite-dni-na-kondora-bg-download.jpg)
Последните дни на Кондора [bg]
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893270
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последните дни на Кондора [bg]». Краткое содержание книги:
— Наближаваме местоназначението… Трийсет метра отляво.
Той паркира колата до тротоара от отсрещната страна на улицата, на половин пресечка от местоназначението.
Приличаше на провинциална къща от филм на ужасите, забравена от разрасналата се край нея столица. Два етажа, вероятно три спални горе, долу трапезария, кабинет, сигурно вестибюл, кухня, баня. Най-вероятно мазе за котелното, или каквото е там.
Изглеждаше почти като истински дом.
Докато не я огледаш по-внимателно.
Забеляза, че черната метална ограда около двойния имот е доста висока, за да отблъсква недружелюбно желаещите да прескочат. Забеляза, че макар къщата с бяла олющена боя да се нуждаеше от пребоядисване, цялата постройка някак блестеше, имаше някакво отразяващо лустро, каквото не можеш да купиш от никой магазин. И прозорците на първия етаж: не бяха просто матирани, защото искряха в меко синьо и на слънце, и на лунна светлина, пропускаха вътре светлината, но не и погледа, отваряха видимост навън, но не и навътре. Стъклото им беше дебело, много по-яко от мускулите на някой хулиган, който би го замерил с камък. Двете врати на предния портал не изглеждаха по-внушителни от други врати, покрай които минаваш в който и да е бранещ себе си от престъпността американски квартал, но изглеждаха…
Е, изглеждаха това, което виждаш в тях.
Другото, което Кондора видя, го убеди, че механичният женски глас не беше сбъркал, когато го доведе тук. На благоразумно разстояние от къщата имаше барака, два пъти по-голяма от кафявия микробус от сутринта. Макар да не виждаше дебели черни кабели между бараката и къщата, Кондора знаеше, че в заземената барака без прозорци има генератор за спешни случаи над подземен резервоар с гориво точно както знаеше, че стъклените правоъгълници на покрива на къщата, почти невидими зад стратегически засадените дървета, са слънчеви батерии — за всеки случай или тъкмо защото. Освен това нямаше грешка, една… не, три сателитни чинии сред фронтоните на покрива над прозорците на горния етаж, където спалните очакваха сладостни да, да, да.
На покритата с чакъл алея беше паркиран американски седан на девет години и целият на вдлъбнатини.
Колата изглеждаше така, сякаш рядко вижда път за дълго.
Тръгваме, когато вие там сте готови.
Тук: Ниво нула.
Кондора прошепна като филмов режисьор: „Екшън!“
Отвори вратата на откраднатата кола и излезе на улицата.
Знаеше, че охранителните камери го следят как се приближава към къщата.
Не се притесни особено: можеха да го убият още докато приближаваше с колата.
Обзалагам се, че всички значки и хора на Тайни операции са изпратени някъде далеч от тук.
Въпреки това, след като вдигна резето на портата на черната метална ограда и тръгна по чакълестата пътека към предната веранда, дланта му обхвана пистолета.
Ако не носиш цветя…
Пръстите на лявата му ръка докоснаха дръжката на алуминиевата допълнителна врата.
Не го хвана ток.
Под обувките му не зейна капан, който да го погълне в дълъг полет надолу.
Не се разнесе вой на аларма.
Алуминиевата врата изскърца, когато я отвори. Той обхвана месинговата топка на вътрешната врата… която се завъртя, отвори вратата.
На верандата долетя полъх от бензин.
И тогава с бързината и плавността, на която беше способен един съсипан шейсетинагодишен мъж, Кондора се втурна в къщата, влетя в дългия преден коридор, гърбът му затвори входната врата, пистолетът му се завъртя наляво, надясно и се насочи към стълбите за втория етаж.
На закачалките на стената в коридора висеше дъждобран, парка, изпратена в пенсия от все по-меките и безснежни зими, избеляла (но не бонбоненорозова) блуза с качулка и късо модерно кафяво кожено палто на нюйоркски дизайнер.
Няколко охранителни камери те показват как стоиш приведен там, с черно кожено яке и пистолет.
До стената в коридора имаше две двайсетлитрови туби, на които пишеше „бензин“.
Прокрадна се дебнешком по коридора.
Огледа обстановката над дулото на пистолета.
Кафяви подове от твърдо дърво, издраскани, но поддържани чисти от тайния екип чистачи от комплекса на НАС недалеч във форт Мийд, който нямаше никаква представа защо се качват във фалшиви фирмени микробуси и отиват близо до Вашингтон да чистят някаква частна къща. Знаеха обаче какво наказание ги очаква, ако обсъждат тази си работа съгласно Закона за шпионажа от 1917 година — вероятно смъртно наказание, сигурно без съдебен процес.