Последните дни на Кондора [bg]

Слезе по стълбите към мазето.

Кондора седеше на пода в мазето до една подпорна греда към тавана. Преди време другото помещение в мазето е било кабинет с кабели за компютри и телевизор с голям екран, но сега застланата с килим стая беше празна, както и банята в съседство. Отпред, където седеше Кондора, беше празно, поставените от обитателя на дома плочки бяха покрити само с прозрачен найлон. А върху него седеше Кондора.

С Мърл.

Тя беше гола. Приведена, с опрян на подпорната греда гръб, с отпуснати отстрани на тялото ръце и увити с бяло тиксо китки. Кондора я освободи от гредата. Страните й бяха зачервени заради отлепеното тиксо, с което е била запушена устата й. Прошарената руса коса висеше сплъстена върху приведените й голи рамене, Фей подуши, че Мърл седи в локва от собствените си екскременти. Кондора шепнеше нещо на Мърл, докато младата жена следваше пистолета си надолу по стълбите към мазето, но когато стигна при тях, той млъкна. Очите на Мърл бяха отворени, но каквото и да виждаше тя, то не беше тук.

— Упоили ли са я, или… — Фей не намери повече думи.

— Няма значение — прошепна внезапно състарилият се мъж. — Нея я няма.

Фей го чу как сподави въздишка, а може би ридание.

— Може би в Мейн — каза й той. — В болницата. Може би там ще се върне.

И после…

О, после!

…той нежно, толкова нежно притисна устни към челото й.

Качи се обратно по стълбите, а пистолетът му висеше отпуснат и безсилен в ръката.

Намериха телефона на Мърл върху кухненския плот.

Фей така и не разбра какво я накара да отвори вратата на хладилника.

Но го стори.

Единственото, което намери в хладната вътрешност на хладилника, я очакваше на горния рафт: прозрачен буркан, в който в подобна на лимонада течност плуваха две очи.

Усети как Кондора се приближи и застана зад нея.

— Партньора ти — каза той. — Взели са ги, за да натопят мен, след като са го разпнали.

— Кои са тези хора? — прошепна Фей.

Той се пресегна покрай нея и затвори вратата на хладилника.

— Те са като нас. — А когато тя го погледна, добави: — Но да се надяваме, че ние сме по-добри и по-големи късметлии.

— Не съм искала да ставам такава — каза Фей.