![Последните дни на Кондора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/7/poslednite-dni-na-kondora-bg-download.jpg)
Последните дни на Кондора [bg]
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893270
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последните дни на Кондора [bg]». Краткое содержание книги:
— Нито пък аз. Обаче станахме.
— Трябва да решим — изрече Фей.
Кондора коленичи до трупа на самоубиеца и подуши свитото тяло като…, "Като върколак — помисли си Фей. — Или като лешояд…“
— Мирише на бензин.
Забеляза издутината в предния джоб на мъжа и извади оттам айфон.
— Това нещо има джипиес, нали? — попита той по-младата жена.
Тя му показа как да влезе в джипиеса и в архива му. Самата тя отиде в спалнята, при другия им враг, убит при бойни действия, и взе мобилния телефон до леглото му, без да поглежда към него, към онова, което беше сторила, не. Така ти се полага, заслужено си мъртъв, и Крис е мъртъв.
Фей се върна в дневната тъкмо когато Кондора се запъти към входната врата с ключовете за кола, които беше взел от плота, в едната си ръка и с айфона на мъжа в другата.
Дали пистолетът му е под черното кожено яке?
Сирена — приближава се.
Съседите.
Все пак не е съвсем обикновена събота в предградията.
— Чакай! — спря Фей Кондора, когато той се показа навън, догони го.
Той застана на предната веранда от червен бетон. Насочи дистанционното на ключовете към паркираните автомобили, освен към откраднатата кола, която беше огледал предната нощ, после беше купил нужните инструменти от дрогерията и заедно с Фей беше проникнал в колата на зазоряване на три спокойни пресечки от хотела. Кондора натисна копчето „намери“.
Присветнаха фаровете на нов модел японски автомобил, произведен в Тенеси, за да бъде политически приемлива за американците, Фей чу как шофьорската врата щракна и се отключи.
— Ами шофьора на микробуса на куриерите, когото отвлякохме, вързахме и натикахме в багажника на откраднатата кола? — попита го Фей.
— Остави го да диша — каза плешивият Кондор.
После отпраши с колата, която преди бяха карали убийците, хората от X.
Сирена — може би на пет пресечки.
Фей държеше пропуска от Вътрешна сигурност отворен в лявата си ръка.
С десния си палец натискаше бутоните на мобилния телефон на мъжа, когото беше убила, убих го, убих го, обади се на номер, който знаеше.
След две иззвънявания… проверява самоличността на обаждащия се, започва издирване — се обади Сами.
— Познай кой е — каза Фей.
Полицейска кола с въртяща се червена лампа влетя с включена сирена в задънената уличка.
31
"...някого днес ще съсипя… “
Ричард Томпсън, „Толкова ми е хубаво“
Караш открадната кола натам, където тя трябва да стигне. Механичен женски глас от мобилния телефон те уверява в това.
След петнайсет метра… завийте надясно.
От последните седем места, намерени от този телефон, пет са бензиностанции близо до рампи край околовръстното шосе.
Шестият адрес е на скривалището, откъдето Кондора открадна тази кола.
Където беше Мърл.
Би трябвало това да е седмото място.
Познати улици.
Не беше сигурен, че помни къде се намира или откога, или просто беше ходил в толкова много американски покрайнини, че сега всички му изглеждаха еднакви. Със сигурност нищо край прозорците на тази кола не показваше географска или културна индивидуалност, характерна самоличност, разпознаваем признак, че този „град“ заема характерна територия покрай скоростните шосета към централите на ЦРУ на Пентагона. На Националната агенция за сигурност, централата на ФБР, комплекс „Зед“.
Някога тези улици приютяваха болница за ветерани към комплекса на „Уолтър Рийд“ — според слуховете, психиатрия, — но тя беше закрита, както и построеният през петдесетте години комплекс, подобен на замък, чиито две сгради бяха оградени със сива циментова стена с парапети, които приличаха на местна мошеническа версия на онова, което тогава беше съвършено нов футуристичен магнит за пари, наречен „Дисниленд“.
Железопътни релси се плъзнаха покрай погледа на Кондора, стоманени релси, заради които му се стори, че е чул самотна свирка на влак.
Край с халюцинациите.
Придържай се към тази действителност.
Към гробището, покрай което го насочи да мине механичният женски глас.
Навсякъде е пълно с градини на мъртвите.
Жабката на откраднатата кола, която караше, миришеше на газ.
Разбери какво е.
Мина покрай стари къщи, някои разкривени, някои ремонтирани от последното поколение обнадеждени родители с деца, затова имаше детска площадка, поредните празни люлки. Предни веранди, долнопробен жилищен комплекс, бивш мотел с бледозелена мазилка. Морави към улицата. Огромни разстояния между къщите. Трудно можеш да чуеш какво става у съседите.