![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Когато я видя край канала, Дъги най-напред се учуди, но после се поуспокои, защото Алекс го увери, че Ким иска да говори с него. Това беше и причината все още да не е побягнал.
Алекс със задоволство видя как момчето неспокойно се огледа първо наляво, после надясно.
— О, Дъги, нима ми повярва?
Алекс светна с фенерчето си право в лицето му. В лъча светлина се мяркаха капките на суграшицата. Момчето заслони очи с ръка.
Алекс се усмихна.
— Ах, ти, смешен глупак такъв. Сега животът ти ще се промени. Не се страхувай. За пръв път ще получиш възможност да бъдеш полезен. Да, съществуването ти е безсмислено и ненужно, но чрез теб ще изпратя послание на скъпата ти Ким.
Тя буквално изплю името на инспекторката в лицето на Дъги и поклати глава.
— Тъкмо бях решила, че си пълен дебил, а ти така да вземеш да ме изненадаш, Дъги. Не обичам изненадите.
Тя пристъпи крачка към него, без да изпуска фенерчето. Лъчът му се плъзна надолу по тялото на момчето и Алекс се изсмя високо. Задържа светлината на височината на слабините му.
— О, Дъги, подмокрил си се! Не те ли е срам, жалка работа!
Неудобството и страхът му я изпълниха с радост и задоволство.
— Колко по-добре щеше да бъде освен умствено изостанал да се беше оказал и неграмотен.
Тя отново светна с фенерчето в лицето му. Както винаги, главата му беше леко наклонена и очите му гледаха нагоре и малко вляво. Устните му се движеха, сякаш да изрекат нещо, но, доколкото беше известно на Алекс, момчето никога не беше говорило.
Ръцете му също се движеха неспокойно, сякаш се канеше да закърши пръсти.
Алекс го улови за лакътя и го побутна към ръба на канала.
Той почти не се възпротиви, но тя усети как цялото му тяло трепери.
Стига да поискаше, Дъги лесно можеше да я надвие физически, но, подобно на кротка немска овчарка, той не разбираше, че е по-едър и силен от противника си. В съзнанието на момчето Алекс беше по-силната и той въобще не си даде труд да се съпротивлява.
Чакълът под стъпалата му заскърца: Дъги се опитваше да остане неподвижен. За Алекс не представляваше никаква трудност да го премести: все едно че буташе чувал с боклук.
— О, стига де, Дъги, не ми създавай проблеми! — рече тя и го изтика досами ръба на шлюза.
Светна с фенерчето надолу към водата. От устните на момчето се откъсна кратък вик. Алекс прецени, че до плискащата се в стените на канала вода има не по-малко от десет метра.
С усмивка тя сложи длан на гърба на Дъги.
Бутна го леко и той падна напред.
Шестдесет и седем
Ким чу плясък в далечината. Досега от канала бяха долитали какви ли не шумове, но нищо толкова силно и рязко.
Тя се закова на място и се заслуша, но чуваше само пулсиращата в ушите си кръв.
Закрачи бързо напред. До уговорената среща с Дейвид оставаха още поне три километра, което означаваше, че засега може да разчита единствено на себе си.
Нямаше време да обмисля стратегии. Трябваше веднага разбере кой или какво беше издало този плясък.
Ким изскочи иззад лекия завой, който алеята правеше, и пред очите й изникна човешка фигура, надвесена над водата, насочила фенерче надолу към шлюза.
Ако досега инспекторката все още хранеше съмнения на какво е способна Алекс Торн, в този момент тези съмнения се изпариха. Ненормалницата беше блъснала Дъги във водата. Ким чу пляскане отдолу — момчето се бореше за живота си. Ако скочеше при него, за да го спаси, Алекс щеше да има достатъчно време да избяга, Ким знаеше, че си има работа не с какъв да е престъпник.
Ако Алекс Торн изчезнеше, никога нямаше да я намерят. Набързо прецени разстоянието до Алекс — петнайсет метра. Трябваше да действа бързо, за да се възползва максимално от елемента на изненадата. Знаеше как трябва да постъпи.
Бързо съблече якето си и го пусна на земята. Ботушите си останаха на краката й — нямаше време да ги събува. Пляскането откъм канала ставаше все по-слабо.
Ким пое дълбоко въздух, преброи до три и се втурна напред.
Не изпускаше от поглед Алекс. Не виждаше лицето й, но се досещаше, че на него е изписан шок. Чудесно: беше отвлякла вниманието й достатъчно, за да я забави.
Още три метра, още метър и — бам! Инспекторката блъсна Алекс в канала.
Шестдесет и осем
Брайънт седеше срещу Робин Паркс и го наблюдаваше. Не бързаше да преценява хората, не се доверяваше и на интуицията си. Оставяше всичко това на началничката. Ако се случеше да не хареса някого от първия момент, се стараеше все пак да му гласува доверие и да му даде време, за да го прецени по-добре.