Край Рио де ла Плата

— Нали и вас заблуди? Как можете в такъв случай да ми бъдете гарант? Вие твърдяхте, че никога няма да ви излъже и все пак той съчини и ни сервира цял куп лъжи!

— Пуснете го поне за миг!

— Е, добре. Но първо ще му вържа ръцете и то отзад на гърба. Или сеньор Монтесо ще свърши тази работа.

Докато държах револвера си тикнат под носа на индианеца и го заплашвах незабавно да го застрелям, ако се развика, естансиерото върза ръцете му с носната ми кърпа. Добрият искрен Педро Айнас не каза нито дума. Само пое дълбоко дъх. Той бе много сплашен и смутен. Лежеше на земята и се оглеждаше в кръг с изпълнен от страх поглед. Най-сетне със старателно приглушен глас той помоли монаха:

— Избавете ме, брат Иларио! Този германо е ужасен човек!

— Ти откъде знаеш, че е германо?

— Казаха ми.

— Кой?

— Не бива да издавам.

— Клетва ли си дал?

— Не, само обещах.

— Едно обещание, в което се крие несправедливост, не бива да се спазва.

— Но този германо е убиец, крадец и разбойник!

— Разбира се, че не е!

— Той иска да предаде Банда ориентал на Бразилия!

— Даже не си го е помислял! Нима вярваш на хората, които така са те излъгали, повече, отколкото на мен?

— Не са ме излъгали, брат Иларио, знам го. Но може би той да е заблудил и самия вас, а?

— Не е така, Педро. Този германо го познавам по-добре от теб Той иска да посети индианците, за да им направи някои добрини и да им занесе подаръци. Страхотно са те излъгали Всъщност хората, които са те предупредили да се пазиш от него, са истинските крадци, разбойници и убийци.

— Нима е възможно?

— Да. Те са ездачи, нали?

— Над петдесет са, но конете им са далеч повече.

— Откраднали са ги вчера от един беден стар ранчеро, а на всичко отгоре после са му запалили и къщата.

— Брат Иларио, нима е истина?

— Точно така е, както ти казвам. Има ли при тях двама пленници?

— Повече са!

— А-а! Нима са пленили и други хора?

— Отначало бяха по-малко. Останалите заловиха днес.

— Тъй! Първите двама са братът и синът на този сеньор, дето е седнал до мен. Отвлекли са ги, за да го изнудят да им плати голям откуп.

Индианецът смаяно поклати глава. Брат Хагуар продължи:

— А този германо искаха да вържат на едно дърво и да го застрелят, макар че не им беше сторил ни най-малкото зло. Доверил си се на злодеи. Ние ги преследваме, за да им отнемем пленниците.

— Такива намерения ли имате? И самият вие ли ще помагате в тази работа?

— Да, Педро.

— Тогава вече вярвам, че този германо е добър и честен човек както и че пленниците не са никакви злодеи. Сигурно вие, брат Иларио, няма да тръгнете да освобождавате разбойници и убийци!

— Не, разбира се. Значи вече ни имаш доверие, а?

— Да! Развържете ме! Ще ви помогна.

— Обещаваш ли ми? Няма ли да предприемеш нещо срещу нас?

— Аз съм ваш приятел и ще направя само онова, което вие искате!

— Тогава ще ви освободим — казах му аз и развързах носната кърпа от ръцете му. Той се надигна от земята и като остана седнал, ми подаде ръка и каза: