Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Едно цяло водно свинче, което навярно тежи около петдесетина килограма, за двама души? Но ние искаме само няколко парчета от него. Нали няма да оставите добрия брат Иларио да гладува?
— Няма, няма! Но не е необходимо да яде водно свинче. Вкъщи имам хубава прясна риба. Жена ми я е ловила.
— Все пак предпочитаме водното свинче. Донесете го!
— Е, щом толкова много настоявате, ще трябва да се подчиня. Ей сега се връщам!
Той се отдалечи. Когато стъпките му заглъхнаха, монахът тихо ми каза:
— Кой би повярвал, че Педро иска да ни измами!
— Не да ни измами, а само да ни заблуди — отвърнах аз. — Той не казва истината, за да ни бъде полезен. Недалеч оттук ей там отляво се намират враговете ни.
— Откъде знаете?
— Той ми го каза.
— Не чух подобно нещо.
— Така му поставях въпросите си, че без да иска ми го издаде. Не е убивал никакво водно свинче.
— И с това ли ни излъга?
— Да, убеден съм. Нищо няма да донесе.
— Но тогава сам ще се уличи в лъжа!
— Няма. Ще измисли някакво оправдание, може би ще ни каже, че се е появил ягуарът.
— Значи сте на мнение, че е на страната на враговете ни?
— Да, но същевременно е и на наша страна. Остава открит въпросът кое ще се окаже по-силно за него — привързаността му към вас или облагата, обещана му от другите.
— Надявам се на първото.
— И аз. Ако не излезе така, ще трябва с някоя заплаха да наклоним везните в наша полза. Ш-шт, идва!
Предвиждането ми се сбъдна. Педро се върна с празни ръце.
— Е, къде е водното свинче? — попитах го разочаровано.
— О, сеньор, не бях ли прав, когато ви предупредих да се пазите от ягуара? Минал е наблизо оттук!
— Какво ни засяга ягуарът?
— Засяга ни, и то много! Отмъкнал е моето хубаво водно свинче! Страшно съжалявам, че няма да мога да ви дам от него, но в цялата работа сме имали и голям късмет. Ако не беше намерил водното свинче, ягуарът щеше да се нахвърли върху нас. Нека незабавно се махнем от това място!
— Няма защо да бързаме чак толкова. Щом ягуарът е изял свинчето, значи е сит и няма да се полакоми и за нас.
— Но нали и женската е с него!
— Спокойно си седнете на мястото за още някоя и друга минута! Убеден съм, че ягуарът се е проявил като учтив и любящ съпруг и е разрешил на сеньората си да вземе участие в угощението.
— Сеньор, проявявате голяма дързост!
— Не, но просто не се оставям тъй лесно да ме изплашат, особено в случаи, когато не съществува никаква опасност.
Макар и колебливо, Педро отново си седна на мястото и навъсено каза:
— Както искате! Но случи ли се нещастие, не отговарям. Щеше да е по-добре незабавно да си тръгнем оттук.
— Готов съм, но при условие, че ни поведете не нагоре, а надолу по реката, защото сме убедени, че там ще намерим нещо хубаво за хапване.
— Че при кого ли?
— При майор Кадера и неговите хора.
— Сеньор, не ви разбирам!
— Възможно. Но затова пък толкова по-добре ви разбрах аз. Педро Айнас, вие наистина сте беъзсъвестен тип!
— Аз ли? С какво право ме хулите така?
— Повод ми дават лъжите, с които ни обсипахте.
— Сеньор, нито една невярна дума не е излязла от устата ми!
— Е, добре! Твърдите, че днес от ранни зори не сте си бил у дома си. Но все пак сте бил в колибата.
— Нито за миг!
— А не си ли бяхте вкъщи и когато майорът изпрати един човек, който трябваше да ви вземе?
От изненада отговорът на индианеца позакъсня:
— Нищо подобно не ми е известно.
— Я си припомнете! Този човек носеше копие. Излязохте заедно с него извън колибата, за да не чуе вашата жена разговора ви.
— Сеньор, аз… аз… не знам хич нищо за това. Изобщо не съм си бил у дома!
— И все пак преди малко казахте, че сте бил в колибата!
— Не съм го казвал. Непрекъснато твърдя, че излязох още рано сутринта и се прибирам едва сега!
— Припомнете си! Когато малко преди смрачаване жена ви донесе рибата, все още си бяхте у дома! Нали преди малко сам казахте, че у вас имало съвсем прясна риба! Откъде го знаете?
— Сеньор…
— Какво? Защитете се!
— Беше шега. Не съм си бил вкъщи. Никаква риба не съм виждал. .
— Както искате! Нямам желание да ви принуждавам да ни кажете нещо, което сте решил да премълчите пред нас. Но тогава би трябвало да сте по-предпазлив и да не ми издавате сам всичко.
— Какво съм издал?
— Че майорът се е разположил с хората си ей там край реката.
— Не съм споменавал подобно нещо!
— Ами! Освен това ми съобщихте, че тази вечер кавалеристите имат някаква работа при вашата колиба. И че ще бъдем убити, но вие сте решил да ни спасите, като ни отдалечите от опасното място. Не е ли така?