Край Рио де ла Плата

— Да. Казах си, че сте се добрали до тайната ми и че искате да ми я отнемете. Умрете ли, няма от какво повече да се опасявам. Сложих една стрела в цевта, прицелих се във вас и стрелях. Целих се в лицето ви, ала не бях преценил съвсем добре разстоянието. То бе твърде голямо. Ето защо стрелата се заби малко по-надолу — в гърдите ви.

— Което е цяло щастие и за мен, и за вас, защото преди да бях умрял, куршумът ми щеше да ви улучи.

— Невъзможно. Та вие не знаехте къде се намирам.

— Знаех, и то съвсем точно. Криехте се в посоката, от която долетя стрелата. Тя се заби здраво в кожената ми дреха и издаваше посоката. Я погледнете право насреща отвъд блатото! Виждате ли онзи храст, който стърчи между тръстиката?

— Да.

— Щях да изпратя куршумите си към този храст.

— Диос! Бях се скрил зад него!

— Виждате ли? Щях да се целя приблизително на половината височина на храста, понеже предполагах, че сте се притаил там клекнал, за да наблюдавате резултата от вашата стрела.

— Вярно е, сеньор. Щяхте да ме улучите право в главата! Наистина сте ужасен човек!

— Майорът ли го каза?

— Да. Посъветва ме да бъда извънредно предпазлив, защото сте истински Сатана.

— Вярно, че той не можа да открие нищо ангелско у мен. Важното е, че не успяхте да ме раните.

— Сега и аз съм много щастлив, че стана така. Как се изплаших само, след като малко по-късно чух изсвирването, познато единствено на моите приятели! Явно някой от тях се намираше при вас и в такъв случай въпреки всичко изглеждаше невъзможно да сте дошли тук с вражески намерения.

— Значи се разбрахме и сключваме мир. А сега най-главното. Споменахте за някакви пленници, заловени от майора тук. Що за хора са те?

— Това са осемте души от сала, който следобед спря на полуострова, за да продължи на следващото утро.

— Учудвам се, че е използвал сила. Ако им беше платил, те сигурно охотно щяха да изпълнят желанието му.

— В случая не става въпрос за пари, а за време. Майорът все още не знае кога ще може да прехвърли реката — дали утре, или едва по-късно. Той очаква някого, а до пристигането му и салджиите трябва да киснат тук. Ала те не се съгласиха, понеже така нямаше да получат голямото възнаграждение, обещано им от чужденците на техния сал.

— С тях и чужденци ли имаше?

— Двама.

— От коя страна са?

— Не знам. Говорят на една смесица от испански и някакъв друг език, който не разбирам.

— Как са облечени?

— В сини дрехи, почти като моряци. Единият от тях има шапка с толкова широка периферия, каквато досега не съм виждал. Именно той се държа към майора така злобно, че офицерът страшно се разгневи. Двамата чужденци се съпротивляваха като бесни и конниците успяха да ги надвият само благодарение на голямото си числено превъзходство. Но мнозина от тях отнесоха какви ли не цицини и синини.