Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Изплашил си се, тъй ли? Но това нямаше да помогне на този сеньор, ако стрелата го беше ранила. Педро, Педро, не очаквах от теб, че можеш да станеш убиец!
— Аз — убиец? О, брат Иларио, как ме обиждате!
— Ще отречеш ли, че стреля по нас?
— Не. Но не знаех, че стрелям по хора!
— Ами по какво? Ти за какво ни взе?
— За маймуни.
В някоя друга страна това извинение би могло да прозвучи и двусмислено, ала в Уругвай действително има маймуни и то те се срещат доста често.
— За маймуни! — повтори монахът. — Да вземеш хора за маймуни! Не допусках, че си в състояние да направиш такава глупост.
— Лунната светлина е измамна. Стори ми се, че пред мен има стадо маймуни. Бяхте насядали един до друг така, както обикновено се събират маймуните.
— Тогава зрението ти много е отслабнало. В бъдеще внимавай да не помислиш пак някои хора за маймуни!
Монахът изрече това предупреждение на по-висок глас. Затова индианецът побърза да каже:
— Ш-шт, брат Иларио, по-тихо, по-тихо!
— Защо?
— Защото е опасно посред нощ на брега на реката да разговаряме на висок глас.
— Има ли наблизо хора?
— Не. Но от няколко дни наоколо се скита един ягуар заедно със своята женска. Вече знам, че напада хора. Обаче ние не се боим от него. Педро и Дая са по-умни от ягуара.
— И аз не се страхувам!
— Знам. Никой ягуар няма да ви стори зло, ала едва ли ще пощади спътниците ви. Ето защо нека говорим тихо, за да не го привлечем.
Индианецът беше голям хитрец. Той явно бе в съюз с кавалеристите, но от друга страна беше приятел на монаха. Не искаше да предаде нито едните, нито другите, и набързо съчини историята с ягуара.
— Нека само дойде заедно с жена си! — каза монахът. — Ние не се боим и от двамата. Но все пак си прав. Не е необходимо да приказваме прекалено високо. Седни! Трябва да те попитам нещо.
Индианецът се подчини без особено желание. Той каза:
— Брат Иларио, не е ли по-добре да седнем на друго място? Тук лесно може да се появи ягуарът.
Явно искаше да ни отдалечи оттук, за да не попаднем в ръцете на кавалеристите, но и не желаеше да ни издаде присъствието им.
— Не, оставаме тук — заяви монахът.
— Но аз знам друго, много по-хубаво място!
— Това напълно ни харесва. Откъде идваш?
— От лов.
— Не ми се вярва. Та ти нямаш никаква плячка. Май че за пръв път в живота си ще се върнеш вкъщи с празни ръце.
— Оставих я отсреща, когато реших да стрелям по маймуните, за които ви взех.
— Аха! Но тогава сигурно си излязъл от колибата си доста късно, понеже Дая…
Добрият брат Иларио можеше да е превъзходен монах, ала като юрист, като съдия-следовател, не струваше и пет пари — поне в този случай. Прекалено вярваше на индианеца. Наистина, бях убеден, че Педро Айнас не ни мислеше злото, но понеже не желаеше да издаде враговете ни, се опитваше да ни заблуди. Може би това щеше да му се удаде, що се отнася до монаха и другите, защото този благочестив човек направо му подсказваше отговорите, или по-скоро му задаваше такива въпроси, от които Педро лесно можеше да разбере откъде духа вятърът. На този хитрец трябваше да му излезе по друг начин. Ето защо хванах ръката на монаха, преди още да се беше доизказал, и рекох:
— Позволете ми да се намеся! Без такива въпроси. По-добре ме оставете аз да разговарям с него!
— С голямо удоволствие! Аз ще слушам.
— Не. Нека брат Иларио говори с мен, а не чужденецът! — обади се индианецът, като ми хвърли боязлив поглед.
Той седеше така, че луната осветяваше лицето му. То не бе така мръсно, като лицето на жена му, а не беше и толкова отблъскващо. Изобщо по външен вид съвсем не можеше да се сравни с Дая. Той не бе висок, ала имаше широки плещи и яко телосложение. Като противник никак не биваше да се подценява. Мускулестото му тяло бе облечено в дрехи от калико. Въпреки че местностите гъмжаха от змии, Педро ходеше бос. Беше и гологлав. Косата му бе късо подстригана. Въоръжението му се състоеше от нож, цевта за издухване на отровни стрели и една малка издълбана кратунка, която бе преметнал на връв през рамо. В кратунката бяха поставени стрелите. Той не желаеше аз да го разпитвам, защото от мен се боеше повече, отколкото от монаха. За мен това бе доказателство, че е разговарял за нас с кавалеристите и че може би специално е станало дума за мен. Навярно ме бяха описали като човек, от когото трябва най-много да се пази.
— Педро Айнас, нима имате нечиста съвест, та се страхувате от нас, другите? — попитах го аз.
— Не — отвърна ми той. — Ако имах нечиста съвест, щях да се боя най-много от брат Иларио.