Край Рио де ла Плата

— А мястото има ли си някакво име?

— Да. Там ще видите един полуостров, който наричат Peninsula del Jacare.[43]

— Не е ли на крокодила?

— Не. Този полуостров е ей тук, пред нас.

— Хм! Тогава сигурно е станало някакво объркване, понеже чухме, че конниците щели да лагеруват на Полуострова на крокодила.

— Онзи, който ви го е казал, е объркал крокодил с алигатор.

— Странно, че двата полуострова с толкова сродни имена се намират така близо един до друг!

— Полуостровът на алигаторите има много ниски и полегати брегове и заливът му гъмжи от алигатори. А ей този тесен полуостров с очертанията си наподобява крокодил — оттам идва и името му.

— Но този полуостров крие някаква тайна, и вие я знаете.

— Как стигнахте до такъв извод?

— Чувал съм, че не обичате да говорите за този полуостров.

— Вярно е. Имам си причина, която не засяга когото и да било.

— Нямам намерение да се ровя в тайните ви. Ние се интересуваме само от Полуострова на алигаторите. Навярно едва днес сте разбрали с каква цел ви е разпитвал онзи човек, нали?

— Да, едва днес.

— Случи ли се нещо междувременно?

— Не. Но днес рано сутринта пак дойде онзи човек, и то на кон. Жребецът му беше съвсем изтощен. Той го остави да пасе в гората и седна на брега на полуострова, за да наблюдава лодките и саловете.

— И какво каза?

— Каза, че Латоре щял да изпрати отряд конници, които се канели да прехвърлят реката на това място. Те водели със себе си много опасни пленници и аз трябвало също да внимавам никой от тях да не избяга.

— А вие съгласихте ли се?

— Не, понеже цялата работа изобщо не ме интересува. Легнах в колибата си, за да спя през целия следобед. Но в късния следобед при мен дойде един човек да ме заведе при майор Кадера. Офицерът заедно с кавалеристите се беше разположил на лагер на полуострова. Предложи ми една златна монета, ако се съглася да им помагам в надзираването на двамата пленници. И тогава се съгласих, защото една жълтица е много нещо за мен.

— Но все пак това не е могло да ви даде повод да стреляте по мен!

— Това не, ала има нещо друго. Той ми разказа, че един от хората му подслушал неколцина разбойници, които разговаряли за Полуострова на крокодила и взели решение да го претърсят.

— Плаши ли ви такова претърсване?

— При определени обстоятелства — да.

— Там криете някаква тайна. Реката представлява границата между двете държави. Дали не сте контрабандист?

— Мога да кажа и «да», и «не», за да ви заблудя. Както чувам, вие не познавате добре положението и живота в тази страна, и затова ще спомена само, че е възможно на полуострова да се открие нещо, чиято загуба би ми навредила извънредно много.

— Как ли е успял майорът да го научи?

— И аз това се питам. Може би пред първия му пратеник съм изпуснал някоя дума, някоя необмислена дума, от която той си е направил извод за останалото.