Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
Този човек беше не само хитър, но и находчив в намирането на изврътливи отговори.
— Е, щом като съвестта ви е толкова чиста, можете да разговаряте и с нас. Откажете ли, неизбежно ще събудите недоверието ни.
— Всички подозрения са излишни, защото съм честен човек!
— С удоволствие ви вярвам. Всъщност къде е жилището ви?
— Наблизо.
— Тъй! А не можем ли да пренощуваме там?
— Не, не, сеньор! — отвърна той бързо и изплашено.
От това можеше да се заключи, че кавалеристите имаха да вършат някаква работа там.
— Защо не? — попитах. — Брат Иларио ни е говорил за вас. Според думите му той ви смята за по-гостоприемен, отколкото изглеждате.
— Колибата ми не е подходящо място за вас, понеже наоколо дебне коварна треска.
— Не ме е страх от нея.
— Но тя непременно ще ви хване, понеже сте новак в тази страна.
Ето че въпреки хитростта си в бързината Педро отново се изтърва.
— А откъде знаете, че съм новак?
Индианецът разбра, че е постъпил глупаво, но без ни най-малко да-се смути, отговори:
— Забелязах го по външността ви.
— Тогава имате много набито око за чужденци, Педро. Тъй като не можем да останем в колибата ви, навярно ще ни посочите някое по-хубаво място за бивак. Нали познавате местността?
— О, много добре! Знам едно прекрасно място за вас нагоре по реката.
— Далече ли е?
— Няма и половин час дотам.
Той и не подозираше, че с тези сведения ми отговори на твърде важни въпроси, които не желаех да му задам направо. Понеже се канеше да ни отведе нагоре по реката, значи нашите неприятели лагеруваха нейде надолу по брега й. Неговото «няма и половин час» може би щеше да стане почти цял час. А щом искаше през нощта да ни отдалечи толкова много на едната страна, то със сигурност можеше да се предположи, че съвсем наблизо в противоположна посока щяхме да се натъкнем на нашите врагове. Това заключение се потвърждаваше и от обстоятелството, че ни боите помолил да разговаряме по тихо.
— Няма ли да тръгнем веднага, сеньор? — попита гой.
— Няма да е веднага. Първо ми се иска да разбера още нещо. Колко време бяхте днес на лов?
— Много дълго.
— Кога тръгнахте от колибата си?
— Още в ранно утро.
— Но през деня се връщахте няколко пъти, нали?
— Нито веднъж!
Добрият човечец искаше да си създаде алиби в случай, че то му потрябваше. Той не взе предвид обстоятелството, че се намирахме толкова близо до колибата му. А тъй като брат Иларио добре знаеше къде е тя, Педро можеше все пак да предположи, че сме я посетили. И конете ни не бяха с нас. Не бе трудно да се досети, че сигурно сме ги подслонили на някое друго място.
— Тогава все още не знаете кой се е отбивал днес у вас, така ли? — продължих да го разпитвам.
— Не. Ще науча, след като се прибера у дома.
— На мен много ми се иска да разбера дали у вас са идвали неколцина мъже, с които мислехме да се срещнем тук.
— Ще попитам Дая и после ще ви кажа, сеньор. Какви хора имате предвид?
— Войници.
— Не са се отбивали при мен.
— Откъде знаете, след като толкова дълго не сте си бил вкъщи?
— Само по някаква много голяма случайност могат да открият колибата ми. Но ще попитам Дая.
— Добре, направете го, Педро! Чували ли сте някога имената Монтесо и Кадера?
— Не. Що за въпроси ми задавате, сеньор?! Виждат ми се твърде странни.
— Е, ще ви задам само още един: кой ви даде поръчението да стреляте по човека с кожено облекло?
— Никой! Никой! Стана по грешка. Можете да ми вярвате.
— Добре, ще ви повярвам и ви прощавам, че ме изложихте на смъртна опасност.
— Свършихте ли с въпросите си?
— Да.
— Тогава мога ли да ви заведа до мястото за бивак, за което вече стана дума?
— Даже ще ви помолим да го сторите, Педро. Ала преди това можете да ни направите една голяма услуга. Ще ни продадете ли плячката си от лова, дето сте я оставили на отсрещния бряг? Добре ще ви я заплатя.
— Не става, сеньор! — изплашено отвърна той.
— Защо?
— Защото няма да можете да ядете месото.
— Аз ям всякакво месо.
— Също и от водно свинче ли, дето за европейците има неприятния вкус на рибено масло?
— А кой ви каза, че съм европеец?
— Ами прости ви личи.
— Драги приятелю, вашата проницателност започва да ми се струва кажи-речи неприятна. Изглежда от окото ви не може да се скрие никаква тайна. Ще ни продадете ли месото?
След известно колебание той отговори:
— Самият аз се нуждая от него.