Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Ех, ама че е хубаво онова момиче от етажа над ателието за бельо! — забеляза единият от тези трима на другаря си. — Божичко, Кроли, не го ли видя как ми намигна, когато минавах?
— Недей сломява сърцето й, Джоз, мошеник такъв — каза един от другарите му. — Не си играй с чувствата й, донжуан такъв.
— Я се махай! — каза Джоз Седли, твърде доволен, като се захили към въпросната домашна прислужничка и й хвърли най-сразяващ поглед. В Брайтън Джоз беше дори по-величествен, отколкото на сватбата на сестра си. Носеше ярки жилетки, всяка една от които го караше да изглежда като конте, и беше облечен във военен мундир, украсен с разни копчета, петлици и нашивки. Напоследък той носеше военно облекло и беше възприел военни навици. Вървеше с двамата си приятели, които бяха от тази именно професия, като потропваше с шпорите си, перчеше се ужасно и хвърляше смъртоносни погледи на всички слугини, които заслужаваха да бъдат сразени.
— Е, момчета, какво ще правим, докато дамите се завърнат? — запита контето. Дамите бяха отишли с екипажа му на разходка в Ротингдийн.
— Нека поиграем билярд — каза единият от приятелите му — високият с почернените мустаци.
— Не, капитане; не, дявол да го вземе — отвърна поизплашен Джоз. — Никакъв билярд днес, Кроли, мое момче; вчера беше достатъчно.
— Ти играеш много добре — каза Кроли, като се смееше. — Нали тъй, Озбърн? Как добре направи онзи петорен удар, нали?
— Знаменито — каза Озбърн. — Джоз е голям майстор на билярда, пък и на всичко друго. Бих желал да имаше тук лов на тигри. Бихме могли да убием няколко преди вечеря. (Брей, какво хубаво момиче мина! Какви глезени, а, Джоз?) Разправи ни историята за онзи лов на тигри и как си погнал един в джунглите — чудесна история е това, Кроли. — И Джордж Озбърн се прозина — Ех, че мудно минава тук времето! — каза той. — Какво ще правим сега?
— Да отидем ли да разгледаме конете, които Снъфлър току-що е довел от людския панаир? — предложи Кроли.
— А защо пък да не отидем да хапнем малко желе у Дътън? — каза хитрецът Джоз, който искаше да убие с един куршум два заека. — Там има чудесна келнерка.
— Хайде да отидем да посрещнем «Светкавицата», вече й е време, нали? — подкани Джордж. И тъй като това мнение надделя над предложенията за конете и желето, те се запътиха към станцията на дилижанса, за да видят пристигането на «Светкавицата».
Като вървяха, срещнаха екипажа — отворения екипаж на Джоз Седли, с пищните гербове — разкошното превозно средство, в което той имаше обичай да се вози в Челтнам, величествен и самотен, със скръстени ръце и накривена шапка; или пък по-щастлив, с дами до него.
Сега в екипажа имаше две дами: едната дребничка, със светла коса, облечена според последната мода; другата — с кафява копринена наметка и сламена шапка с розови панделки, с кръгло розово, щастливо лице, да ти е драго да го погледнеш. Тя спря екипажа, когато той наближи тримата господа, и след тази властна проява видът й стана малко неспокоен и тя поруменя по най-безсмислен начин.
— Разходката беше чудесна, Джордж — каза тя — и… и тъй се радваме, че се връщаме и, Джоузеф, не го оставяй да закъснява.
— Не изкушавайте съпрузите ни да вършат лудории, мистър Седли, вие, лоши човече — каза Ребека, като заклати към Джоз хубавия си малък пръст, облечен в най-елегантната френска велурена ръкавица. — Никакъв билярд, никакво пушене, никакви лудории!