Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
И тъй, тримата джентълмени отидоха да посрещнат «Светкавицата». Точен до минутата, изпълненият отвън и отвътре дилижанс пристигна, галопирайки надолу по улицата, докато помощникът на кочияша свиреше с рога обичайната си мелодия, и колата спря пред агенцията.
— Ей, ето го и нашия Добин — провикна се Джордж, радостен, че вижда стария си приятел кацнал на покрива — неговото очаквано посещение в Брайтън се бе забавило досега. — Как си, момчето ми? Много се радвам, че дойде. На Еми ще й стане много приятно, когато те види — каза Озбърн, като разтърси сърдечно ръката на приятеля си, веднага щом последният слезе от дилижанса — след което прибави с по-нисък и развълнуван глас: — Какви са новините? Ходи ли на Ръсъл Скуеър? Какво казва баща ми? Разкажи ми всичко.
Добин изглеждаше много бледен и сериозен.
— Видях се с баща ти — каза той. — Как е Амелия… мисис Джордж? Веднага ще ти кажа всичко, но освен това нося и най-голямата новина; и тя е…
— Казвай я бързо, приятелю — каза Джордж.
— Заповядано ни е да тръгнем за Белгия. Цялата армия отива — гвардия и всичко. Хевитоп има подагра и просто е луд, че не може да мръдне. Командата поема О’Дауд и идната седмица ще отплуваме от Четъм.
Тази новина за война не можа да не стресне влюбените, като накара всички тези господа да добият много сериозен вид.
Глава XXIII
Капитан Добин продължава да играе ролята на агитатор
Коя е тази тайна чародейна сила на приятелството, под чието влияние един обикновено муден, хладен или свенлив човек става мъдър, деен и решителен, когато действува за друг? Също както след няколко фокуснически сеанса на доктор Елиътсън Алексис престава да усеща болки, започва да чете с темето си, да вижда няколко мили надалеч, да предрича какво ще стане следващата седмица и да върши други чудеса, които в никакъв случай не е в състояние да направи, когато е в обикновеното си нормално състояние, така и в житейските работи и под магнетичното влияние на приятелството свитият човек става смел, свенливият — самоуверен, ленивият — деен, а буйният — благоразумен и кротък. Кое, от друга страна, кара адвоката да избягва да защищава собствената си кауза и да вика за съветник своя учен събрат? Кое принуждава доктора, когато се разболее, да праща за съперника си, вместо сам да види собствения си език в огледалото над камината или да напише собствената си рецепта на бюрото? Подхвърлям тези въпроси на интелигентния читател, който много добре знае как можем да бъдем едновременно доверчиви и скептични, отстъпчиви и упорити, колко сме силни за другите и колебливи за себе си. По същия начин нашият приятел Уилям Добин, който беше толкова отстъпчив, че ако родителите му го принудеха, навярно би слязъл в кухнята да се ожени за готвачката, и ако се отнасяше до собствения му интерес, би сметнал за непоносима трудност дори улицата да прекоси, сега се зае най-ревностно и усърдно да урежда работите на Джордж Озбърн, също както най-себелюбивият тактик би се заел със своите собствени.
Докато приятелят пи Джордж и неговата млада съпруга се радваха на първите свенливи дни на медения си месец в Брайтън, честният Уилям остана като пълномощник на Джордж в Лондон да свърши всичката делова работа около женитбата. Негов дълг беше да посети стария Седли и жена му и да държи първия в добро разположение на духа; да сближи Джоз с неговия зет, за да може тежестта и положението на Джоузеф като административен началник на Богли Уола да послужи като компенсация за бащиното му разорение; да помогне старият Озбърн да се помири с женитбата; и най-после да съобщи за тази женитба по такъв начин, че най-малко да раздразни стария джентълмен.
Преди да се яви пред главата на семейство Озбърн с новината, която беше негов дълг да донесе, Добин реши, че е благоразумно да се сприятели с останалите членове на семейството и ако е възможно, да спечели дамите на своя страна. «В дъното на сърцето си те няма да се разсърдят — мислеше си той. — Никоя жена не може да се ядоса на една романтична женитба. Отначало ще поизпискат, а после положително ще се сдобрят с брат си; тогава тримата заедно ще предприемем атака срещу стария мистър Озбърн.» И тъй, този подобен на Макиавели, пехотински капитан се зае да търси подходящи стратегически средства, чрез които деликатно и постепенно да открие на госпожици Озбърн братовата им тайна.