Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Сакските разузнавачи бяха изчезнали на запад, но сега изведнъж се появиха в луд галоп. Под копитата на конете се вдигаха облаци прах. Скоростта им бе достатъчна за да разберем, че са видели Артур и скоро, помислих си аз, суетнята около заминаването щеше да се смени със стена от щитове и копия. Стиснах дългата ясенова дръжка на собственото си копие, затворих очи и изпратих молитва към синьото небе над мен с надеждата, че ще стигне до там, където Бел и Митра можеха да я чуят.
— Погледни ги! — възкликна Кунеглас, докато аз се молех и аз отворих очи, за да видя как атаката на Артур изпълва западния край на долината. Слънцето светеше в лицата им и блестеше по стотиците голи остриета и лъснати шлемове. На юг, покрай реката, конниците на Артур пришпорваха конете си, за да завладеят моста южно от Акве Сулис, а войската на Гуент напредваше в широк фронт към центъра на долината. Хората на Тюдрик носеха римски доспехи: бронзови нагръдници, червени наметала и богато украсени с пера шлемове, от върха на Минид Бадън те приличаха на фаланги в ярко червено и злато, а над главите на войниците се развяваха безброй знамена, върху които вместо черния бик на Гуент бяха изобразени червени християнски кръстове. На север от тях бяха копиеносците на Артур, водени от Сеграмор, зад който се развяваше неговият огромен черен щандарт, закачен на дълга дръжка, увенчана със сакски череп. И днес мога да затворя очи и да видя атаката на тази войска, да видя как вятърът развява море от знамена над правите линии на воините, да видя праха, който се вдигаше по пътя зад тях, житата, смачкани от тежката им стъпка.
А пред тях бе настъпил хаос и паника. Саксите тичаха да си търсят ризниците, да спасяват жените си, да намерят командирите си или се подреждаха в групи, които бавно се сливаха, образувайки първата стена от щитове близо до лагера си в Акве Сулис, но стената бе нищожна — тънка и лошо подредена и конниците я принудиха да отстъпи назад. Вляво от нас се виждаха хората на Сердик, които успяха по-бързо да се организират, но бяха все още на три километра от напредващите отряди на Артур, което означаваше, че войската на Аел щеше да поеме сама цялата тежест на атаката. Зад тази атака, раздърпани и тъмнеещи в далечината се виждаха мъжете от нашето опълчение с коси, брадви, мотики и тояги.
Видях че щандартът на Аел се издигна сред гробовете в римското гробище и неговите копиеносци затичаха назад, да се прегрупират под окървавения череп. Саксите вече бяха изоставили Акве Сулис, а също и лагера си, и багажа, събран извън града, и може би се надяваха, че хората на Артур ще спрат, за да разграбят каруците и товарните коне. Но Артур бе забелязал тази опасност и поведе хората си доста по на север от градската стена. Гуентските копиеносци бяха поставили охрана на моста, оставяйки тежките конници да яздят свободно зад фронта в златно и червено. Всичко като че ли ставаше толкова бавно. От Минид Бадън виждахме цялата атака като на длан — виждахме как последните сакси прескачат порутената стена на Акве Сулис и бягат, видяхме как стената от щитове на Аел най-после се подреди. Виждахме и хората на Сердик, които бързаха по пътя, за да подкрепят стената и ние мълчаливо се молехме Артур и Тюдрик да разбият войската на Аел преди Сердик да се включи в битката, но атаката като че ли се развиваше със скоростта на охльов. Конни вестоносци препускаха между отрядите на копиеносците, но сякаш никой друг не бързаше.
Войската на Аел се бе отдръпнала на около половин миля от Акве Сулис преди да образуват своя фронт и сега очакваха нападението на Артур. Техните магьосници подрипваха в нивите между войските, но пред хората на Тюдрик не се виждаха друиди. Те се оповаваха на своя християнски Бог, и накрая, след като стегнаха стената си от щитове, те тръгнаха срещу врага. Очаквах да видя разговора между водачите на двата фронта, при който военачалниците си разменяха ритуалните обиди, а двете стени от щитове се изучаваха взаимно. Виждал съм две стени от щитове с часове да се гледат, докато мъжете събират кураж да нападнат, но тия християни от Гуент изобщо не забавиха крачка. Нямаше среща между водачите, нямаше и време сакските магьосници да си направят заклинанията, защото християните просто снижиха копията си, стиснаха издължените си щитове, с нарисувани върху тях кръстове, и продължиха напред право през римските гробове и срещу вражите щитове.