Малък свят (Академичен романс)

За душата са аудиториите и семинарните зали, а за тялото — ресторантите и нощните клубове. Очевидно не съществува никакъв конфликт на интересите. Можете да продължите да говорите за работа, за фонетика, за деконструкция, за пасторалната елегия или тоничния ритъм, докато се храните, пиете или танцувате, или даже плувате. Учените вършат поразителни неща под шокиращото въздействие на това откритие, неща, които техните близки и колеги изобщо не биха допуснали, че са в състояние да извършат: танцуват цяла нощ в дискотеките, пеят дрезгаво в бирарии, танцуват по маси в кафенета, захапали букети с цветя, ходят на голо нощно къпане, посещават панаири и се спускат по гигантски ролби край морето, крещейки и вкопчвайки се един в друг, докато се спускат по блестящите улеи, йе-еееее! Нищо чудно, че доста често завършват деня заедно и в леглото. Те откриват младостта, пожертвана в учение, доказват сами на себе си, че изобщо не са някакви лишени от емоции зубрачи, а живи, дишащи и тръпнещи човешки същества, с топла плът и кръв, които се вълнуват, секретират и пулсират при нежен любовен допир. След всичко това те се връщат в къщи, приятели и семейства ги питат как е минала конференцията, а те казват: „О, много добре, но не толкова заради докладите, които бяха малко отегчителни, колкото заради неформалните контакти, които установява човек в такива случаи“.

Разбира се, тези любовни истории по време на конференциите не минават без някоя и друга конфузна ситуация. Случва се например да бъдете сексуално привлечен от някой, чиято научна работа професионално не одобрявате. На конференцията във Виена по наратология, няколко седмици след симпозиума върху Джеймс Джойс в Цюрих, една вечер Фулвия Моргана и Сай Гутблат се оказват в обща компания във винарна на „Михаелерплац“, хвърляйки си все по-чести погледи над надрасканата дървена маса със стари петна, а бялото вино изобилно се лее. При първия удобен случай, Сай се примъква на пейката до Фулвия и се представя. Сред врявата на препълнения салон успява да чуе само първото й име, но на него повече не му и трябва. Дружбата им бързо узрява. Фулвия е отседнала в „Бристъл“, Сай — в „Кайзерин Елизабет“. „Бристъл“ е с повече звезди, затова прекарват нощта там. Едва сутринта, след една изтощителна нощ, в резултат на която Сай си мисли с копнеж за цюрихските курви (с тях поне си сигурен, че ти си този, който поръчва музиката), Сай научава фамилното име на Фулвия и я идентифицира като яростната марксистка постструктуралистка, в чието есе стилът на писане, наречен „поток на съзнанието“, е назован инструмент на буржоазната хегемония, потискащ работническата класа с книги, които те не могат да разберат. Заради това есе, той я е направил на пух и прах в рецензия, която ще излезе в следващия брой на „Романът“. Сай прекарва останалата част от конференцията, като придружава овчедушно Фулвия, криейки се из кафенетата, щом види някой познат, и като кима сериозно, докато Фулвия обяснява необходимостта от революция с уста, пълна с торта „Захер“.