Брачна авантюра

— Ще се погрижа за госпожицата — заяви той. — Тя ще иска да я полюлея, преди да заспи отново.

Кейн кимна в знак на съгласие. Икономът беше по-скоро член на семейството, отколкото слуга, и беше поел грижите за малката Оливия. Те се разбираха много добре и Кейн не беше сигурен кой от двамата е по-привързан към другия.

Кейн се обърна, за да скастри подобаващо Нейтън за това, че е смутил съня на дъщеря му, но когато видя изражението на зет си, промени решението си. Това беше изражение, каквото Кейн никога по-рано не беше виждал върху лицето на брата на Джейд. Нейтън изглеждаше изплашен.

— Джейд е в гостната — каза той на Нейтън.

Тя стана от канапето, когато брат й влезе в стаята.

— О, Нейтън, слава Богу, че си тук.

Нейтън застана пред сестра си.

— Седни — нареди й той.

Тя веднага се подчини. Нейтън скръсти ръце зад гър ба си и каза:

— Дръж се. Уинчестър са научили за баща ни и е само въпрос на време, когато ще бъдеш силно унизена. Схващаш ли?

Когато тя кимна, той се обърна и се опита да си тръгне.

— Чакай — извика, Джейд. — Нейтън, трябва да говоря с теб.

— Нямам време — отвърна брат й.

— Винаги си говорил малко — каза Кейн. — Защо бързаш?

— Трябва да намеря жена си — почти изкрещя Нейтън. — Тя изчезна.

Той беше вече пред входната врата, когато думите на Кейн го спряха.

— Прекрасната ти съпруга току-що беше тук.

— Сара е била тук?

— За Бога, Нейтън, трябва ли да викаш всеки път, когато си отвориш устата? Влез вътре.

Звукът от рева на Оливия беше последван от затръшване на врата на горния етаж. Стернс очевидно ги предупреждаваше да говорят по-тихо.

Нейтън се върна в коридора.

— Какво е правила жена ми тук?

— Искаше да говори с нас.

— Защо я пуснахте, човече? По дяволите, къде отиде тя?

Кейн избута зет си отново в стаята и затвори вратата, преди да отговори.

— Сара дойде да ни предупреди. Тя не беше толкова безцеремонна като теб.

— Каза ли къде отива?

Джейд побърза и хвана ръката на брат си, за да не си тръгне. Тя започна да отговаря, но спря, когато Кейн поклати глава.

— Ще ти кажем къде отиде Сара, след като седнеш и поговориш с нас — каза Кейн. — Като начало, Нейтън, трябва да се държиш прилично. Разбра ли?

— Нямам време за това. Трябва да намеря Сара. Трябва ли да ти счупя ръката, за да получа нужната информация?

— Сара е на сигурно място — каза Кейн. Освен ако вълците наистина изяждат децата си, помисли той. Той прегърна Джейд през рамо и я отведе до канапето.

Кейн забеляза, че Нейтън не ги последва.

— Седни — нареди той с много по-твърд глас. — Имам да ти задам няколко въпроса, Нейтън, и няма да ти кажа къде е Сара, докато не получа няколко отговора.

Нейтън знаеше, че е безсмислено да спори. Ако пребие зет си, това нямаше да му помогне с нищо. Кейн също щеше да го нарани, щеше да загуби ценно време, а когато боят приключи, Кейн щеше да продължава да упорства.

Това беше само една от няколкото причини, поради които Нейтън се възхищаваше от мъжа на сестра си.