Брачна авантюра

— Нека позная — прекъсна го Кейн. — Тя може би не е могла да се въздържи.

— Твоите възгледи относно жените са ужасни — каза Джейд. — Нямах представа, че си станал толкова неопитен. — Тя осъзна, че е повишила тон и попита по-спокойно: — Само защото тя е Уинчестър, затова ли имаш толкова малко вяра в нея?

Кейн изсумтя.

— Не е ли малко като присмял се хърбел на щърбел. Ако Нейтън няма доверие на жена си заради семейството й, то със сигурност и тя не би трябвало да му има доверие.

С всеки следващ въпрос Нейтън се чувстваше все по-неудобно. Семейството му се опитваше да го накара да преоцени възгледите си, към които се беше придържал дълго време.

— Разбира се, че Сара вярва в мен — промърмори той. — Както казах по-рано, аз не я осъждам.

— Ако още веднъж кажеш, че тя не е могла да се въздържи, предполагам, че ще се опитам да те удуша, Нейтън — заяви Джейд.

Нейтън поклати глава.

— Тези въпроси са безсмислени.

Той се опита да стане, но следващият въпрос на Кейн го спря.

— Ами ако е невинна? Нейтън, осъзнаваш ли какво означава това?

По скоро тонът на Кейн, отколкото самият въпрос привлече вниманието на Нейтън.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че ако грешиш относно Сара, то някой друг се е добрал до досието на баща ти. А това означава, че някой във военното министерство е нарушил разпоредбите и е проникнал в трезора. Може би имаме работа с още един предател. В този сейф са най-строго охраняваните тайни на Англия. Нейтън, твоето досие е там, а също така и моето, и това на Колин. Ние всички сме в опасност.

— Това са само предположения — заяви Нейтън.

— Не, братко, ти правиш предположения — прошепна Джейд. — Кейн, трябва възможно най-бързо да откриеш истината.

— По дяволите, наистина ще я открия — заяви Кейн и отново погледна Нейтън. — Сара ни каза, че си отива. Помислихме, че си отива вкъщи. Но тук има някакво противоречие, защото тя каза, че иска да види майка си и след това да си отиде.

— Тя също каза, че се е отрекла от семейството си. Имам чувството, че и ти беше включен, Нейтън — каза Джейд.

Брат й вече беше стигнал до коридора.

— Ако се наложи да разруша къщата на Уинчестър, ще го направя — изрева той.

— Идвам с теб — заяви Кейн. — Там може да те чака повече от един Уинчестър.

— Не ми трябва помощта ти — отвърна Нейтън.

— Не ме интересува дали ти трябва или не — каза Кейн. — Ти я имаш.

— По дяволите, не ми трябва никой да участва в моите битки.

Кейн не се отметна.

— Ще оставя за теб най-голямата битка, братко, но идвам с теб при Уинчестър.

Стернс току-що беше започнал да слиза по стълбите, когато Нейтън изкрещя.

— За какво, по дяволите, говориш, Кейн?

Детски плач отекна в коридора. Без да спира, Стернс се обърна и отново започна да се качва по стълбите.

— Коя е най-голямата битка? — пожела да узнае Нейтън, докато отваряше външната врата.

Кейн го следваше по петите.