Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Всичко това звучи добре на думи — обади се мисис Уилис, — но се дължи донякъде на умението на… поета или художника, как е по-добре да ви нарека?
— Нито едното, нито другото, чисто и просто един сериозен и правдив летописец. Но щом се съмнявате и познавате толкова слабо океана…
— Ще прощавате! — прекъсна го рязко дамата. — Тъкмо напротив, много добре го познавам.
Корсарят, чиито неспокойни погледи се бяха задържали повече върху младото лице на Гъртруд, отколкото върху спътницата й, сега се загледа във втората и толкова дълго време не откъсна очи от нея, че малко я смути.
— Вие, изглежда, се учудвате, че жена може да прекара толкова вре ме по море — забеляза тя, с което искаше да му обърне внимание върху неправилните му забележки.
— Доколкото си спомням, ние говорехме за морето — продължи той, сякаш внезапно се бе отърсил от мислите си. — Да, разбира се, за морето, и аз се увлякох във възхвалите си, казах ви, че този кораб е по-бърз от…
— Нищо подобно! — възкликна Гъртруд, смеейки се на грешката му. — Вие играехте ролята на церемониалмайстор на морски бал.
— Искате ли да потанцуваме менует? Ще окажете ли чест на кораба ми с вашата грация?
— Аз ли, сър? Но с кого? С джентълмена, който умее така добре да се държи на краката си в буря?
— Вие искахте да разпръснете съмненията ни относно развлеченията на моряците — обади се гувернантката, хвърляйки мрачен, укорителен поглед към възпитаницата си за твърде кокетното й държане.
— Да, точно това желаех и ще го направя.
И като се обърна към Уайлдър, който бе застанал наблизо, за да може да слуша разговора, продължи:
— Тези дами се съмняват в умението ни да се забавляваме, мистър Уайлдър. Нека боцманът с вълшебната си свирка даде на хората си сигнала „за веселба“.
Нашият авантюрист се поклони в знак на съгласие и предаде заповедта. След няколко секунди в средата на кораба, близо до главния люк, се появи човекът, с когото читателят се запозна в пивницата „Ръждивата котва“. Украсен както преди със свирка на сребърна верижка, той беше придружен от двама помощници — скромни възпитаници на същото училище за грубияни. От свирката на Найтингейл изскочи продължителен, остър писък, а когато звукът замря, самият той изрева с не твърде благозвучен глас:
— Хайде всички на веселба!
Вече имахме случай да сравним тези звуци с мученето на бик и смятаме, че това сравнение си остава в сила, тъй като не намираме друго по-подходящо. Примерът на боцмана бе последван поред от помощниците му, докато най-сетне се убедиха, че всички са ги чули. Колкото и странно и грубо да прозвуча този призив в ушите на Гъртруд, той подействува много приятно на слуха на повечето от тия, които го чуха. Когато първият звук на зова се разнесе във въздуха, всички бездействуващи млади моряци, излегнали се на рейте или увиснали на някое въже, вдигнаха глави, за да доловят думите, които щяха да последват, както послушна болонка наостря уши, за да долови гласа на господаря си. Но едва бе изречена недвусмислената команда, предшествуваща обичайния протяжен възглас, с който Найтингейл завърши подканата си, и тихото, продължително мърморене на моряците избликна в дружен вик.
За миг всякакъв признак на бездействие изчезна. Младите и пъргави моряци от марсовете се втурнаха към въжетата на съответните си мачти и се закатериха по клатещите се въжени стълби като катерички, бързащи към хралупите си при сигнал за тревога. По-сериозните и по-тромави моряци от бака, старши артилеристите и старши кормчиите, по-неопитните и малко уплашени моряци на шкафута и съвсем зелените и истински разтревожени моряци на кърмата — всички се юрнаха някак инстинктивно към местата си; по-обиграните — да скроят някой номер на колегите си, а по-неумелите, съзнаващи своето невежество, тръгнаха да търсят средства за защита.
След миг марсовете и рейте зашумяха от смехове и шеги: всеки моряк там горе обясняваше разпалено на другарите си какво е намислиш или изтъкваше предимствата на своите хрумвания в сравнение с някой не толкова хитроумен похват за злочинство. От друга страна, недоверчивите погледи, хвърляни от време на време нагоре от моряците, струпали се на шканците и около подножието на гротмачтата, ясно показваха неувереността, с която новаците на кораба се готвеха да, участвуват в предстоящото състезание по остроумие. По-улегналите и по-сериозни моряци при носа обаче стояха по местата си с непоклатима решителност, която показваше, че разчитат на физическата си сила и на отдавнашното си познанство и с шегите, и с опасностите на океана.