Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
„Не го отвличай с безразсъдни признания, Джини!“
— Пази се!
Стив долови нещо повече от обикновена любезност в гласа й и в изражението на лицето й.
— Винаги се пазя, Ана — гласът му прозвуча дрезгаво. — Ти също се пази. Скоро ще се върна — той се усмихна и потегли надолу по склона.
Джини се облегна на един дъб и се загледа в струйката дим, която се издигаше през дърветата долу. Не искаше да мисли, че Стив може да бъде убит. Беше далече, дори да тичаше, бе немислимо да го настигне и помогне въпреки желанието му. Разбра, че той нарочно я беше оставил толкова надалече, особено след като му бе разказала как е нарушила заповедта на „баща си“ да стои настрана. Всичко, което й оставаше сега, бе да чака, да се тревожи и да се моли да види Стив Кар преди три часа следобед.
Стив се прокрадна към лагера на престъпниците. Един от тях стоеше на пост, въобразявайки се, че се е скрил добре за евентуалните посетители. Стив знаеше, че останалите не могат да ги видят, затова се промъкна наблизо до часовия и стовари върху главата му дръжката на револвера си. После завърза и запуши устата на първия си пленник — Роли.
Безшумно се приближи към останалите, доволен, че шубраците му помагат да остане незабелязан. После остана така известно време, наблюдавайки тези груби мъже, запомняйки имената им, регистрирайки особеностите им на говорене. Ставаше ясно, че те смятат да се задържат тук поне днес, защото конете не бяха оседлани, рогозките за спане бяха още на земята, а на огъня къкреше котле. Бандитите се излежаваха, подпрени на дънерите на дървета и пиеха кафе и уиски. Понеже не можеше да атакува едновременно четирима въоръжени главорези, налагаше се да изчака за удобен момент.
Първият момент дойде, когато Кип се обади:
— Не знам какво ще кажете, но аз отивам да попъшкам.
Стив безшумно се отдалечи в посоката, в която Кип бе тръгнал. Изчака го да свърши, цапна го по главата, завърза го и запуши устата му. Беше доволен, че до момента се справя без затруднения, но разбираше, че не бива да си внушава, че най-трудното е минало, нито да се отпуска макар и за миг.
Имитирайки гласа на Кип и специфичния му изговор, Стив извика:
— Ах, майната му, заклещих си крака в лисича дупка! Помогни ми, Тед.
— Сам си помогни, некадърник такъв — разнесе се нежеланият отговор.
Стив реши да опита пак, преди да атакува лагера:
— Дявол да го вземе, ако помръдна ще падна в лайната! Хайде, Тед!
Бандитът изръмжа нещо, но се надигна. Секунди по-късна Стив беше завързал и третия си пленник. Знаеше, че останалите двама скоро ще заподозрат нещо, затова реши да се справи с тях, разчитайки на изненадата. С револвер във всяка ръка, Стив изскочи на поляната и извика:
— Пуснете оръжието, вие сте арестувани.
Барт и Слим естествено се хвърлиха към револверите си. Слим беше взел назаем единия от револверите на Кип, защото беше загубил своите при бягството на момичето. Стив рани единия в ръката, принуждавайки го да изпусне оръжието на земята. Улучи и Барт по-високо, в предмишницата, но не преди последният да успее да стреля напосоки. Едва сега, след като се бе справил и с петимата, Стив си позволи да се отпусне.
Специалният агент се погрижи за раните им и ги завърза за отделни дървета. Примъкна останалите трима и направи същото с тях. Изгаси огъня и оседла един кон.
— Скоро, момчета, ще се върна за вас — после яхна Чууни и потегли, за да доведе своята спътница, водейки след себе си кобилата, която Чарлз Ейвъри беше откраднал за Ана.
Трите изстрела, които отекнаха в долината, накараха Джини да трепне от страх. Напрегна слух, за да чуе и останалите, но напразно. Но те са петима, безпокоеше се тя, как бе възможно Стив да ги победи само с три куршума? Защото не се заблуждаваше, че тези изпечени престъпници ще се предадат след словесна заплаха. Означаваше ли това, че…
Джини чу приближаващ се конски тропот. Скри се с револвер в едната ръка и с пищова на Слим в другата. Стив се беше опитвал да я убеди, че тя би могла да застреля човек, ако животът й е в опасност, но… беше ли наистина способна на това? Ако приближаваха престъпниците, пленяването й щеше да означава, че…
— Аз съм, Ана. Излез, всичко е наред.
Джини изскочи от скривалището си и се хвърли към него.
— Стив! Добре ли си? Така се страхувах, Чух три изстрела. Какво се случи?
Победителят прие с охота прегръдката, с която тя го дари, прегръдка, която събуди в него желанието отново да се любят. Но понеже нито времето, нито мястото бяха удобни за това, той й отговори безгрижно, за да потисне порива си. Погледна разтревоженото й лице и разказа какво се бе случило.