Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не се страхувай, аз ще те защитя. Само прави всичко, което ти кажа.
— Искам да опазиш и двама ни, Стив — тя опря буза върху гърба му и го притисна още по-здраво в ръцете си. После разхлаби прегръдката си, засмя се и каза: — Толкова, отсега до края на деня ще бъда послушна.
Беше й благодарен за прегръдката.
— След като те оставя да се скриеш, не се показвай, независимо какво ще чуеш или видиш. Ясно ли е?
— Да, сър — отговори тя, знаейки, че ще му се подчини, точно както се бе подчинила на Чарлз Ей… . Тя примигна, спомняйки си, че помощта й не му бе спасила живота й, кой знае, може би дори беше станала причина той да го загуби. Знаеше, че е загуба на време дори само да спомене на Стив за отказ от задачата, която му беше възложена. „Помогни ни да оцелеем днес, молеше се тя. Толкова го обичам и толкова се нуждая от него. Той изпитва същото към мен и може би един ден ще го признае. Моля те, Господи, опази ни днес.“
Стив смушка жребеца с колена и те се отправиха към неизбежния сблъсък с бандата.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Подминаха Рич Маунтийн, откъдето гледката на гористите масиви от другата страна на върха можеше да се оприличи на развълнувано море от зелени вълни, чийто гребени са покрити от полупрозрачен син воал. Пъстроцветен килим от цветя покриваше хълмистите възвишения, а гъстата трева се полюшваше плавно под бриза. Разпокъсани бели облаци с тъмносини основи обсипваха небето. Някъде долу се виждаха синьо-зелените води на потоци и езерца, но планината Уачита не беше чак толкова висока в сравнение с планините в Северна Джорджия, които Джини беше виждала.
Стив дръпна юздите на коня в гъстата горичка, покриваща изцяло един хълм, откъдето можеше да наблюдава, без да бъде видян. Скочи от седлото и помогна на Джини да слезе.
— Чакай ме тук. Ще се върна за теб веднага щом мога. Бъди нащрек да не ти се случи нещо — и когато видя, че тя се готви да възрази, сложи пръст върху устните й: — Никакви спорове. Ще мога да се движа по-бързо и безшумно, ако съм сам. Ако не се върна до три часа, тръгни на североизток към Уолдрън — намира се на около двайсетина мили оттук — той посочи в посоката, където слънцето трябваше да се намира в този час. Сложи в ръката й компас и й показа как да го използва, за да намери града.
Джини обърна внимание, че той разтоварва екипировката си и сваля седлото.
— Защо оставяш тези неща тук? И защо ми обясняваш как да се добера до цивилизацията?
— В случай че нещата не се развият, както очаквам. Не мисля, че това може да стане, но ми се струва, че е най-добре да си подготвена за възможните проблеми, за да не изпаднеш в паника и после в ръцете на бандитите. Ще прикрия следите си, така че да не могат да се върнат по тях и да те намерят. Ако ми отнеме повече, време, отколкото предполагам, ще те настигна по пътя за Уолдрън. Не забравяй да вземеш храна, одеяло и манерка — той кимна с глава по посока на струпаните вещи и обясни: — Един индианец веднъж ми каза, че когато искаш да се прокраднеш до врага, трябва да се освободиш от всичко, което може да вдигне някакъв шум. Затова ги оставям тук, а не защото ти би могла да имаш нужда от тях, ако нещо ми се случи.
Джини не знаеше дали да му вярва. Тя стисна компаса и се замисли върху заповедите му. Отново и ненатрапчиво той й показваше своята обич и загриженост.
— Сигурно те е научил също как да яздиш без седло.
Той провери револверите и ножа си.
— Да, както това, така и много други неща, които използвам в работата си. Много трикове и умения, благодарение на които останах жив толкова дълго.
— Нека ти помогна, Стив. Знаеш, че мога да стрелям.
— Ще ми отвличаш вниманието. Вярвам в твоите умения, Ана, но не мога да разчитам на своите, ако ти изпаднеш в опасност. Остани тук! Направи го, защото иначе ще убият и двама ни. Не се безпокой за мен, правил съм това много пъти. За твое успокоение ще кажа, че дори съм тръгвал и след повече мъже. Те не са далече, така че ще се върна, преди да съм започнал да ти липсвам.
Тя забави заминаването му с въпроса откъде знае, че бандата е близо.
Той й посочи едно място в долината под тях.
— Виждаш ли онзи пушек на около миля от нас? Или са решили да направят лагер там за по-дълго време, или просто днес закъсняват с тръгването. А може и да се чувстват неспокойни преди навлизането в индианската територия, защото в момента са точно на границата й.
— И си сигурен, че това е бандата, която преследваме?
— Да — Стив скочи на гърба на дорестия си жребец. Не му беше приятно да я оставя, но не можеше да рискува и нейния живот. Не искаше да казва нещо прибързано в подобен момент.