Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Талут кимна към Айла и Джондалар. Те се изправиха и се приближиха към него с тържествеността на предварително подготвена церемониалност. Тюли, която чакаше настрани, застана до брат си.
— Аз моля за Говорещия жезъл — каза тя. Талут иго подаде.
— В качеството си на водачка на Лъвския бивак, заявявам моето одобрение на доводите на Талут. Джондалар и Айла ще бъдат ценна придобивка за Лъвския бивак и Мамутоите. — Тя се обърна с лице към русокосия мъж. — Джондалар, — рече тя като удари три пъти с Говорещия жезъл — Тюли и Барзек те молят да станеш син на Огнището на Зубъра. Това е нашето желание. Какви са твоите слова, Джондалар?
Той се приближи до нея, пое подадения му жезъл и тропна три пъти с него.
— Аз съм Джондалар от Деветата пещера на Зеландониите, син на Мартона, бивша водачка на Деветата пещера, родена в огнището на Даланар, водач на Ланзадониите — започна той. Тъй като това бе официален случай, той беше решил да направи по-официално обръщение и да изброи основните си родови връзки, което беше посрещнато с одобрителни кимания и усмивки. Всички тези чуждоземни имена придадоха на церемонията екзотичност и тежест.
— Изключително съм поласкан от вашата покана, но трябва да бъда откровен с вас и да ви кажа, че имам големи задължения. Някой ден ще трябва да се върна при Зеландониите. Длъжен съм да съобщя на моята майка за смъртта на брат ми, а трябва да кажа и на Зеландони, нашия Мамут, да направи Търсене на духа на брат ми, за да го насочи към света на духовете. Високо ценя нашето родство, изключително се радвам на вашето приятелство и не желая да ви напусна. Желая да остана при вас, приятели и родственици, дотогава докогато мога.
Джондалар върна Говорещия жезъл на Тюли.
— Ние сме натъжени, че не можеш да се присъединиш към нашето огнище, Джондалар, но разбираме твоите задължения. Ние те уважаваме. Тъй като сме в родствена връзка с теб чрез твоя брат, който е бил стопанин на Толи ти си добре дошъл и можеш да останеш тук докогато желаеш — каза Тюли и предаде Жезъла на Талут.
— Айла — каза Талут като удари три пъти с жезъла земята, — Нези и аз искаме да те осиновим и да станеш дъщеря на Лъвското огнище. Такова е нашето желание. Какви са твоите слова?
Айла взе Жезъла и тропна с него три пъти по земята.
— Аз съм Айла. Нямам свой народ. За мен е чест с радост да приема вашето предложение да стана част вашия народ. Ще бъда горда да съм Айла от Мамутоите! изрече тя грижливо отрепетираното си слово.
Талут взе Жезъла от нея и тропна четири пъти:
— Ако няма възражения, ще пристъпя към закриване на това специално събрание…
— Аз моля за Говорещия жезъл — извика глас от присъствуващите. Всички видяха с изненада, че Фребек приближава към Жезъла.
Взе го от водача и удари с него три пъти по земята.
— Аз не съм съгласен. Аз не искам Айла — заяви той.
14
Смаяни, хората от Лъвския бивак изведнъж утихнаха. След това, поокопитили се от изненадата, започнаха шумно да коментират. Водачът беше подкрепил Айла заедно с водачката и всичко беше в реда на нещата. Макар че всички знаеха за чувствата на Фребек към Айла, никой друг не ги споделяше. Нещо повече, Фребек и Огнището на Жерава най-малко имаха право да възразяват. Самите те съвсем наскоро бяха приети в Лъвския бивак след като няколко други биваци им бяха вече отказали, и то само защото Нези и Талут се бяха застъпили за тях. В миналото Огнището на Жерава се бе радвало на висок статус и тогава имаше хора от други биваци, които бяха проявявали желание да ги подкрепят, но дисиденти винаги са съществували, а това не беше допустимо. Необходимо беше съгласието на всички. След пълната поддръжка, изразена от водача, възражението на Фребек прозвуча като неблагодарност; никой не беше очаквал това, най-малко самият Талут.
Врявата утихна веднага щом Талут взе Говорещия жезъл от Фребек, вдигна го и го разклати, призовавайки на помощ неговата сила.
— Жезълът е във Фребек. Оставете го да се изкаже — каза Талут и му върна пръта от бивник.
Фребек удари три пъти по земята и продължи:
— Не искам Айла, защото не смятам, че предлага достатъчно, за да стане Мамутои.
Този довод беше посрещнат с неодобрителен шум, особено след хвалебствените слова на Талут, но това не бе достатъчно, за да прекъсне изказващия се.
— Длъжни ли сме да каним всеки чужденец, който ни гостува, да стане Мамутои?
Дори авторитетът на Говорещия жезъл не беше достатъчен, за да накара обитателите на бивака да мълчат.