Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Стив успя да гледа раболепно надолу, докато сваляше и предаваше униформата си, пощенската чанта и яката на пощальон. Закачиха на ръката му плакет на роб и на врата му „жълта карта“, с която му се разрешаваше да се движи по пътищата. Дадоха му дрехи: износена свободна туника и панталони, чифт стари сандали с тънки като вафла подметки и сламена шапка. Ютеното пончо и памучната завивка, използвани от робите мюти, бяха навити на руло, за да могат да се носят под мишница. По отношение на статус и външен вид беше слязъл до най-ниското стъпало на социалната стълба в обществото на майсторите на желязо, но това нямаше значение. Клиъруотър беше показала, че дарбата й на повелител работи. И благодарение на нея той продължаваше да върви към набелязаната цел.
Онова, за което не се беше уговорил, беше подаръкът му за сбогуване от началника на пощенската станция. Когато Стив се поклони, обърнат с гръб към вратата, опитвайки се да не се усмихне, го сграбчиха няколко яки ръце — и го натиснаха на перилата на верандата, и го набиха на прощаване.
— Ракети — каза Стив.
Седнал до чертожната дъска, Кадилак го погледна озадачено и се намръщи.
Стив, който на четири крака метеше покрития с рогозка под, остави четката и лопатката настрана и седна.
— Бил си на търговския пункт, нали?
— Да, миналата година.
— Корабите с колела не пуснаха ли ракети? Мистър Сноу ми каза, че винаги, когато отплуват, пускат ракети.
— Пуснаха горящи стрели, които се пръснаха и изсипаха цветен огън — каза Кадилак.
— Казват се ракети… използват и зелени, които не се пръскат, за да сигнализират къде трябва да кацнеш, когато летиш над Ни-Исан…
— Откъде знаеш?
— Клиъруотър ми каза. Когато бяхме хванати от ронините.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Онова, което си видял, е фойерверк. Пиротехника. Зад тези цветни светлини има комбинация от химия и физика. Силата, упражнена в една посока, произвежда равна на нея и противна по посока сила. Нарича се „тяга“.
— Мислил съм за това — прекъсна го Кадилак. — Това генерират моторите на вашите самолети.
— Точно така — каза Стив. — Е, същият двигателен заряд, който тласка ракетите, може да се използва да издигне твоите летящи коне във въздуха. Необходима е само по-голяма ракета, с по-голяма сила.
— Да… разбирам какво имаш предвид. — Кадилак се замисли, после погледна Стив. — Как не се сетих сам?
— Току-що го направи. Аз само метях пода. — Стив почака за още положителни реакции. Ако някой му беше поднесъл на тепсия такава идея, той щеше да скочи от радост. Кадилак дори не помръдна. — Не изглеждаш много убеден.
— Не, не е това. Аз мога да видя възможностите, но… няма ли да е опасно?
— Не толкова опасно, колкото да не направиш летящи коне. Ти сам каза, че Мин-Орота проявява признаци на нетърпение. Ако реши да разкрие тайната — Стив посочи с ръка кабинета, — можеш да се простиш с всичко това.
— Не ми напомняй…
— Очевидно има рискове. Просто трябва да се постараем сместа да е правилна. Най-напред ще направим лабораторни опити, след това ще намерим лек контейнер, в който да сложим няколко фунта от сместа. Някаква тръба, затворена в единия край. И трябва да е негорлива, иначе ще ни опече. След това ще прикрепим тръбата — вероятно ще ни трябват няколко — към една талига. Ще натоварим талигата с камъни, колкото е теглото на самолета и пилота, ще запалим хартиен фитил, който е в контакт със сместа, и… ще видим какво ще стане. Необходимо ни е бързо горене. Но не много бързо. Не искаме крилата на самолета да се откъснат…
— Но…
— Това е идеалното решение. Ще изисква само малко творчество от наша страна, но ще се използват налични материали, елементарни технически умения и… което е най-добро… не са необходими никакви генерални промени в конструкцията на самолета. Можем да ги прикрепим към долната страна на фюзелажа и да използваме стартова ракета на пусковата талига.
— Пускова талига?
— Талигата, която използваш за извозване на самолетите в хангара. Просто трябва да я направим малко по-здрава.
— Но този тягов заряд…
Стив посочи с пръст челото си. КЪЛЪМБЪС му беше дал необходимите данни.
— Не се тревожи, всичко е тук. Състав, пропорция, процедури по смесване… — Той спря, като видя изражението на Кадилак. — Ще ми е нужна помощта ти, разбира се.