Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Тъй като не можеше да разбере как едно радио с такъв ограничен обхват може да предаде съобщение чак до Федерацията, Стив заключи, че Първото семейство е инсталирало радиорелейни станции на територията на Ни-Исан. В своето невежество той мислеше ограничено. Няколко самолета АМЕКСИКО от непознат на Стив тип непрекъснато летяха по зададени маршрути и електронните им уши бяха насочени към земята.
Полетите бяха започнали преди петдесет години, но присъствието на самолетите в небето беше останало неоткрито от майсторите на желязо поради голямата височина, на която летяха. На пет мили над повърхността те фактически бяха невидими от земята и не можеха да се чуят, защото специално проектираните тънки крила им позволяваха да планират тихо над територията на Ни-Исан от Апалачите до океана. Над водата те включваха двигателите, за да възстановят загубената височина, след това тръгваха по обратния път, като записваха съобщенията на агентите, засичаха местонахождението им и им предаваха инструкции от АМЕКСИКО.
Следващия ден работата на Стив го отведе на запад до едно място, известно като Спрингфийлд — сто и четирийсет мили в двете посоки, което означаваше, че ще трябва да прекара три нощи далеч от базата. На връщане той ускори темпото на влизане и излизане от О-сейса, така че когато стигна до Херън Пул, имаше аванс почти четиридесет и пет минути.
Отново извади късмет. Кадилак работеше в къщата и го видя през отворените паравани. Както и предния път, мютът го поздрави дружелюбно, но предпазливо. Стив реши да не проваля работата и да не споменава, че е видял Клиъруотър и е прекарал два часа в леглото й.
Кадилак го отведе до чертожната маса и известно време обсъждаха как най-добре да преработят съществуващия модел в двуместен. Разговорът им беше прекъснат, когато извикаха Кадилак да реши някакви проблеми в работилниците. Като обеща да се върне скоро, той остави Стив самичък в кабинета — каза му да си запълни времето, като подготви идеите си за преработката.
Стив го направи, но се възползва и от възможността да извади радионожа изпод подплатата на пощенската си торба. Провери паметта и намери кратко поздравително послание от Карлстром, потвърждаващо, че съобщението е получено.
Посланието съдържаше също предложение за помощ и смразяващия ред: „НЕ СЕ ТРЕВОЖИ ОТ ДЪЛГИЯ ПЕРИОД НА РАДИОМЪЛЧАНИЕ; СЕСТРА ТИ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ ВРЪЗКА С ТЕБ; МАЙК X-РЕЙ УАН“. Позивната на Карлстром. Това беше напомняне, че животът на Роз и на неговите родители-настойници все още виси на косъм. И ако сестра му все още четеше ума му в моменти на стрес и силни емоции, както го беше правила по-рано, това означаваше, че Първото семейство го следи непрекъснато.
Стив бързо написа друго съобщение — искаше някои основни данни и необходимите му научни формули, — избра автоматично предаване и скри ножа под една от дъските на пода. Това беше постъпка, основана на твърдата увереност, че скоро ще работи заедно със своя съперник, а също и предпазна мярка. Данните нямаше да му послужат за нищо, ако не го правеха в Херън Пул, и сега, когато беше установил контакт, нямаше смисъл да рискува главата си, като държи ножа у себе си. АМЕКСИКО знаеше къде е и ако искаха да знаят какво се кани да прави, беше достатъчно да попитат Роз.
Но колко им беше казала тя? Мисълта, че Първото семейство я е използвало, за да достигне до ума му, го караше да се чувства като попаднало в капан животно. Прокле се за глупостта си, че не бе използвал същата си способност. Но беше още по-лошо — той съзнателно я беше потискал. Способността да се „свързват“ беше част от тяхната уникална еднаквост. Но той се беше постарал да израсне отделно от Роз, беше се опитал да изгради стена между тях, зад която да може тайно да планира и да прави схеми. Единственото, което беше успял да постигне, беше да изгради килия, от която умът му не можеше да излезе, докато нейният все още успяваше да се промушва през пречките. „Браво, Брикман.“ Трябваше да се поучи от това, че се беше нашарил като мют, докато Кадилак и Клиъруотър се представяха за трекери. Това показваше, че в крайния анализ не цветът на кожата е важен, а личността под кожата.
Когато се върна в пощенската станция, попадна на трескави приготовления за инспекция на генералния консул. Стив се развълнува. Беше ли използвала Клиъруотър магията си… или всичко беше планирано отдавна? Щеше да знае със сигурност, когато То-Шиба минеше и му наредеше да отиде в Херън Пул.
Всички пощальони помагаха в чистенето, бърсането, търкането, стъргането и лъскането. Всяко петънце кал и боклук беше грижливо отстранено от двора на пощенската станция, дупките и коловозите от колите бяха запълнени, портата беше боядисана, знаците и емблемите бяха излъскани. Стените бяха почистени — дори покривите бяха измити, а в перачницата перачките мютки работиха цяла нощ, за да приготвят униформите и постелното бельо за спалнята на пощальоните.