Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Тогава какво да му внуша да направи?
— Внуши му да нареди да се направи проверка на пощенската станция и на всички, които работят там — включително пощальоните. Искам да ме извади и да ме прехвърли към домакинския персонал на Кадилак. Няма значение на каква работа.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Стив тихо се засмя.
— Не се тревожи. След три месеца, прекарани на нива А до колене в канални мръсотии, мога да се справя с всичко, с което ме натовари Кадилак. Малко унижение никога не е навредило никому… а възможността да ми заповядва ще го направи щастлив. — Той я хвана за раменете. — Знам, че това изисква много, но… можеш ли да го направиш заради мен?
— Мога да опитам. — Тя се пресегна и сключи ръце зад врата му.
— Е, това е много по-добро от другите идеи, които се въртяха в главата ти.
— Колко пъти трябва да ти казвам? Той не означава нищо за мен! — Тя се опита да го дръпне да легне, но той не се поддаде.
— А какво ще кажеш за Кадилак?
— Ние израснахме заедно… като брат и сестра. Споделяхме радостите, помагахме си в битките. Никога няма да мога да скъсам връзките, които ни свързват. Но той се нуждае от моята сила, не от любовта ми.
Стив не издържа на дърпането и легна до нея.
— Толкова много неща имам да ти кажа…
— Шшштт… — Клиъруотър изтегли завивката над двамата. — Допирът на кожата ти до моята ми казва всичко, което трябва да знам. Прегърни ме, облачни воине, толкова малко време ни остава…
— Но има неща, които трябва да обясня…
Клиъруотър запуши устните му с целувка.
— Нека се махнем от света, любов моя — прошепна тя. — Ние сме като две листа през сезона на Жълтеенето, отнесени от западния вятър. Нашите животи са били оформени много преди изливането на духовете ни в утробите на нашите майки. Колелото се върти. Пътят е начертан. И ние трябва да вървим по него, където и да ни отвежда…
Тялото й се сля с неговото.
Крристофър!
Когато Стив излезе на брега, където беше оставил дрехите си, оставаше опасно малко време до разсъмване. За щастие не трябваше да отива далеч. Езерото с двата острова лежеше на западната граница на владението на генералния консул, а главната пощенска станция, към която беше назначен, се намираше близо до официалната резиденция на То-Шиба. Трябваше да мине под стените на казармата, където бяха разквартирувани войските на правителствения полк, но успя да го направи, без да го видят, и се върна в спалното помещение на пощальоните преди някой да е станал. Пощальоните, като всички мюти в Ни-Исан, не бяха заключени през нощта. Наказанията при опит за бягство бяха толкова сурови, че само глупаците се опитваха да избягат. Тъй като службата на пощальон носеше привилегии, за които можеше само да се мечтае, се предполагаше, че никой мют, достатъчно щастлив да бъде избран за тази работа, няма да направи нищо, което да го върне на бунището.
Майсторите на желязо бяха сурови, взискателни работодатели, но не бяха съвсем безсърдечни чудовища. Вярно, те смятаха пленените мюти за малко по-добри от животни, но им разрешаваха свободно да се съвкупяват и онези, които вършеха една и съща работа, имаха право да създават семейство. Господарят можеше да пожертва няколко седмици работа на полето през последните дни от бременността на мютките, но децата „железен крак“ бяха желано попълнение на работната сила. Те не само бяха безплатна доставка, те бяха и растяща придобивка. За пощальоните това означаваше, че през свободното от работа време им беше позволено да поддържат любовни връзки с мютки, работещи в кухните, баните и пералните или навсякъде другаде, където се ползваха техните услуги. Езерото беше на около четири мили — което определено беше извън определените граници. Ако Стив беше хванат от нощния патрул, щеше да има големи неприятности, но извади късмет.
Следващата нощ Стив можа да изпрати първото си съобщение на главнокомандващия Карлстром, ръководителя на АМЕКСИКО. С помощта на малката игла той включи диагностичната програма да провери функционирането на предавателя, после набра позивния си сигнал и подробности за настоящото си местонахождение. Последва резюме от информацията, която беше дал на Сайд-Уиндър, и новината, че е установил контакт с двете оставащи цели. Завърши с трибуквен код, изискващ потвърждение на предаването, приключи, както беше започнал, с „ХГ-ФР“, и натисна бутона за автоматично излъчване.
Знаеше, че апаратът ще предава съобщението му през равни интервали през следващите два часа между 22.00 и 24.00. Сглоби ножа, върна го на скришното му място и легна да спи.