Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Когато То-Шиба влезе, на пощальоните беше разрешено да седнат на дървената пейка. „По дяволите!“ Стив изруга късмета си и даде израз на разочарованието си, като удари с юмрук отворената си длан. Динкът с дебели пръсти отново беше минал покрай наредените мюти, без да ги погледне. Толкова с мютската магия. Ако Клиъруотър не бе могла да направи нещо толкова просто, сигурно нямаше да може да направи нищо, когато се стигнеше до критично положение. Много неприятно. И то точно когато трябваше да покаже на мъжа черно, че може да се справи и без него.
За петнадесет минути в пощенската станция То-Шиба, който вече беше започнал да се чуди какво търси тук, видя и чу повече от достатъчно за приемането и предаването на частни и официални документи. Генералният консул не вярваше в необходимостта да си блъска главата да се запознава с процедурите, които трябваше да изпълнява неговият персонал.
Като благородник То-Шиба никога през живота си не се беше интересувал от проблемите на прането — той просто взимаше чисти дрехи, оставени му за обличане винаги, когато беше необходимо. Същото беше и с писмата: заповядваш да ги напишат, слагаш печат и те се доставят. Онова, което ставаше с тях при излизане от ръката на писаря и стигането до получателя, беше грижа на по-нискостоящи смъртни — като раболепните досадници, които сега се въртяха около него. То-Шиба, който лениво си вееше да намали лятната горещина, удари ветрилото в лявата си ръка и го затвори: сигнал за неговия личен адютант, че иска да напусне — незабавно. Самураят даде знак на началника на пощенската станция да замълчи, вдигна ръка и съобщи, че посещението е било много полезно. Господарят бил останал изключително доволен от бдителността и предаността на пощенските служители. И така нататък, и така нататък…
Началникът на пощенската станция и служителите бързо излязоха на верандата и се поклониха на То-Шиба, докато си тръгваше, с което му попречиха да види редицата на пощальоните. Но когато слезе по стълбите и тръгна към коня си, генералният консул усети, че нещо гложди ума му. Беше имал намерение да направи нещо… нещо свързано с посещението му в пощенската станция, но дори животът му да зависеше от това, той не можеше да си спомни какво е.
Умственото напрежение да направи нещо бързо нарасна и се превърна в пробождаща болка. То-Шиба поклати глава в усилие да си спомни, после яхна коня. Телохранителите последваха примера му и се наредиха около него.
Стив изгуби надежда.
То-Шиба дръпна юздите и обърна коня. Болката в главата му стана нетърпима и той вдигна ръка към челото си. Пред очите му се появи образът на мют със златна коса и той си спомни истинската причина за посещението си — и пробождащата болка малко намаля. С раздразнен вик той обърна коня и го пришпори към верандата.
Началникът на пощенската станция и старшите служители трепнаха смутени — каква ли беше причината за неочакваната промяна на настроението и посоката на генералния консул? Пощальоните, които се бяха изправили на колене, след като консулът си бе тръгнал, пак забиха глави в дъските. Конят на консула спря, почти докосвайки парапета.
То-Шиба — болката в главата му бързо затихваше — погледна редицата мюти, след това посочи с жезъла си Стив и извика на японски:
— Онази тревна маймуна там, третата от вратата! Да бъде освободен от пощенската служба! Веднага! Ясно ли е?
— Н-н-н-неговото поведение обиди ли с нещо благородния господар? — запелтечи разтреперан началникът на станцията. — Ако е така, аз л-л-лично ще се постарая да бъде ж-ж-жестоко наказан.
— Не е необходимо — викна То-Шиба. — Просто не харесвам цвета на косата му. Махни го оттук.
Стив нямаше представа какво става — изблъскаха го настрана, а началникът на пощенската станция, изпаднал в показно разкаяние за допусната непростима небрежност в избора на помощен персонал, се биеше в гърдите и правеше поклони на всеки две секунди.
То-Шиба огледа останалите пощальони, всичките с тъмна или черна коса.
— Така е по-добре. — Болката в главата му почти беше изчезнала. — А този там го пратете в Херън Пул като домашен роб на облачния воин. Погрижи се за това и ми изпрати потвърждение.
Началникът на пощенската станция го увери — пак чрез адютанта, — че заповедта му ще бъде изпълнена незабавно.
То-Шиба кимна и подкара коня си към портата. Чувстваше се странно доволен.
Началникът на станцията и старшите служители останаха с наведени глави, докато не изчезна и последният пеши войник, след това завъздишаха облекчено. Никой не можеше да разбере защо генералният консул беше действал по такъв загадъчен начин. Може би беше някаква внезапна вятърничава идея; но те нямаха право да знаят защо. Съставът на пощенската станция можеше лесно да бъде попълнен. Междувременно имаше да се уреди малка сметка. Началникът на пощенската станция нареди на един служител да донесе пръчка. Генералният консул беше пропуснал предложението му да накаже жестоко жълтокосия мют. Значи мютът щеше да бъде наказан само сурово — за причинена нежелана тревога.