Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
От онова, което беше научил чрез проникване в психиката на майсторите на желязо, Кадилак знаеше, че тяхната връзка е безпрецедентна — и вероятно нямаше да има друга такава. Срещите лице в лице между феодали и роби бяха просто невъзможни и тези мерки се оказваха най-удобния начин за заобикаляне на ограниченията на протокола. За Кадилак фактът, че Мин-Орота беше стигнал толкова далеч, беше знак за почитта, която си беше спечелил. Неговото желание за „статус“ беше толкова голямо, че така и не му мина през ума, че тази почит е само временна и се дължи единствено на тактически причини. Седнал между двамата си най-близки съветници, Мин-Орота — който знаеше добре бейсик — слушаше внимателно, докато Кадилак обясняваше плановете си с помощта на подробни скици, направени с помощта на Стив. После мютът зачака с наведена глава, докато феодалът обсъждаше предложението със съветниците си на японски — без да знае, че Кадилак беше усвоил езика след пристигането си в Ни-Исан и че разбира всичко, което говорят.
Когато тримата майстори на желязо свършиха дебатите, един от съветниците информира „Брикман“, че предложението се приема. Необходимото пълномощно щяло да бъде издадено, когато материалите за работа бъдели доставени в Херън Пул. Съветникът каза, че господарят Мин-Орота желаел работата да започне веднага.
Кадилак се поклони до земята и скромно изрази дълбоката си благодарност — и мълчаливо благослови Мо-Таун, великата Небесна майка.
Щом материалите пристигнаха, Кадилак и Стив, с помощта на шестимата трекери, назначени да работят върху претенциозно наречения „силов възел“, се заловиха за работа. Кадилак лично беше избрал кандидатите, без да знае, че Стив се е погрижил Джоди и Келсо да са между тях. Той беше постигнал това, като запозна Джоди с основните факти за твърдите ракети и й каза да сподели тези факти с Келсо. Така когато Кадилак събираше работната си сила и питаше дали някой знае нещо за ракетните силови системи, те можеха да вдигнат ръка и уверено да излязат напред.
И винаги, когато имаха проблем, който можеше да се реши на място, Стив обещаваше да помисли върху него през нощта. И на следващата сутрин винаги имаше отговор. Кадилак, който имаше способността да абсорбира новата информация със същата бързина, с която Стив я набавяше, не можеше да разбере как Стив винаги успява да върви една крачка напред.
Причините бяха сложни, но отговорът бе прост. Кадилак можеше да получи достъп само до определени части на мозъка на Стив, но не можеше да чете мозъка му. Както и с майсторите на желязо, областите от мозъка на Стив, които той можеше да източва, бяха свързани само с придобитото знание; специално знание и обучение, езикови умения, модели на поведение, обществени нрави и информация за хора, които Стив е срещал — но не и какви чувства има той към тях. Това означаваше например, че Кадилак знаеше за радионожовете, но не знаеше, че Стив има такъв — и че го използва.
От момента, в който Стив беше започнал да поддържа редовна връзка с АМЕКСИКО, Карлстром беше заповядал един от неговите летящи на голяма височина самолети ежедневно да кръжи над Херън Пул между 22.00 и полунощ.
Скрит в малката си колиба, Стив можеше да изпраща поток от запитвания до АМЕКСИКО, докато Кадилак лежеше мъртъв за света с корем, пълен със саке. След като потвърдеше приемането с инструкцията „ЧАКАЙ/ НЕЗАБАВЕН ОТГОВОР“, пилотът автоматично предаваше с голяма скорост запитванията на Стив до Рио Лобо, щаба на АМЕКСИКО в Хюстън/Гранд Сентрал. Оттам те се вкарваха директно в КЪЛЪМБЪС. Няколко секунди по-късно исканата информация се излъчваше от антената на летящия в орбита самолет и се приемаше в банката памет в радионожа на Стив.
Същата информация се предаваше едновременно в личната радиокомуникационна мрежа на Карлстром и на най-близкия дисплей, където и да се намираше той, светваше сигнална лампичка да съобщи за пристигането й. Това се правеше единствено за да бъде държан в течение на онова, което става. Не беше необходимо Карлстром да коригира въпросите и отговорите преди те да са предадени на Стив. КЪЛЪМБЪС с неговата неограничена виртуална памет имаше досиетата на всеки трекер от Първото семейство до най-простия зомб, знаеше точно до какви области и нива на информация има достъп 8902 Брикман, С. Р.
За Стив, който все още не знаеше нищо за въздушната връзка, бързината и ефективността на обслужване беше постоянен източник на учудване. Тя също така му напомняше за властта на Първото семейство. От него не можеше да избягаш. Независимо колко бързо тичаш, Първото семейство винаги те настигаше.